Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Една хубава защита на Македония", публикувано във в-к "Македония. Орган на македонската емиграция в България", год. III, бр. 880, София, 25 септември 1929 година
Вестник "Македония" (1926 – 1934) - "Една хубава защита на Македония", публикувано във в-к "Македония. Орган на македонската емиграция в България", год. III, бр. 880, София, 25 септември 1929 година


Увеличи
Описание

Македонските студенти в Монпелие със защита на родината си Македония.

"Българският произход на македонските славяни се оспорва само от агентите на сръбската и гръцката политика на асимилиране, които имат едничката задача да асимилират едно население от 2 500 000 души. Ние не познаваме всъщност нито един славист или етнограф с каквото и да било значение, който може да оспорва българския произход на славяните от Македония. Видни слависти са разрешили отдавна този въпрос, след като са пътували дълго време в Македония и са изучили нравите, езика и нац. дух на македонските славяни.
Необходимо е да се познава грандиозната история на македонското освободително движение, което датира от повече от 35 години, за да се разбере, че всички македонски славяни са българи, защото те умираха в неравната борба срещу турците не като сърби, не и като гърци, а като българи. Ако вземем, например, френските вестници от 1903 година, ще намерим цели страници, в които се описва славното Илинденско въстание, когато цяла Македония се възбунтува, като пееше химна на освобождението и на революцията на български език. Всички славяни, които се биха срещу турците, бяха само българи, защото тогава в Македония още не съществуваха сърби. Това е един неоспорим факт, който при добра воля може да бъде винаги проверен."


"Обитаващи една свободна страна, каквато е Франция, ние, младите македонци, можем да ви кажем, че сме българи от Македония. Но ако десетки македонски студенти, които са следвали, подобно на някои от вас, в сръбски и гръцки училища, пълнят сръбските затвори, то е, защото те са се осмелили да заявят, че са българи.
Никаква българска книга, никакъв български вестник не е позволено да се внасят в Македония. Това доказва само какъв ужас предизвиква у сърбите самата дума „българин“. Щом като дори и Евангелието на български език е забранено в сръбска и гръцка Македония, можете да си представите, господин Плиста, трагедията на цял един народ, който страда под едно иго, непознато досега в историята на народите.
Но ако е забранено на българското население, останало в Македония, да казва, че е българско, ние можем да Ви заявим, че има най-малко един милион македонски българи, разпръснати във всички страни по света, които водят организирана борба срещу сръбските и гръцките потисници. Също така българското население в Македония е организирано и се бори героично срещу агентите на асимилацията и ще се бори до момента, когато в нашата мъченическа страна бъдат установени свобода и справедливост.
Вие казвате, господин Плиста, че македонците не могат да бъдат българи, защото ако македонците са българи, би трябвало и българите да са македонци. Но ако предположим за момент, че френската провинция Лангдок мине под испанско владичество, жителите на тази провинция, които ще емигрират във Франция, ще се наричат лангдокийци. Всички лангдокийци ще бъдат френци, но всички френци няма да бъдат лангдокийци. С други думи, трябва да се знае, че Македония е една провинция, населена главно от българи, че тя е една българска провинция и следователно всички българи не могат да бъдат наричани македонци, защото има и много други провинции, населени от българи, като Тракия, Добруджа, Мизия и др. Думата Македония, следователно, е само едно географско понятие."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Вестник "Македония" , излизал в периода 1926-1934 година, е най-разпространеният и най-влиятелният български вестник по онова време сред македонската емиграция в България. Близък на кръговете на ВМРО, по чиято инициатива вестника започва да излиза.

Сред директорите на вестника са били:
Георги Кулишев - български политик и журналист, външен министър на Царство България от град Дойран, Вардарска Македония;
Симеон Евтимов - ВМРО революционер и журналист от с. Емборе, Кайлярско, Егейска Македония;
Димитър Талев - изтъкнат български писател и журналист от Прилеп, Вардарска Македония.

Редактори на вестника са били:
Йордан Бадев - български литературен критик, публицист и журналист, деец на ВМРО от Битоля, Вардарска Македония;
Кръстьо Велянов - български журналист, писател и ВМРО революционер от Крушево, Вардарска Македония;
Васил Пундев - български публицист, литературен историк и критик, масон, ВМРО революционер от Дупница;
Никола Джеров - писател, поет, преводач и публицист от София.


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 206 пъти.