Един разговор на видния революционен лидер Борис Сарафов със сръбския вътрешен министър Стефанович.

...В Белград Борис се установи в хотел „Париж", а аз - в отсрещния. Веднага след пристиганието си той се яви пред белградския градоначалник, който му заяви, че е повикан набързо от Ниш, защото г-н министра на вътрешните дела иска да говори с него.
Нема по-голема чест от тая: един сърбски министър да се интересува с една скромна личност, а особенно, когато тая личност е българска....
Въ министерството на вътрешните дела Борис Сарафов беше заставен да чака министра само 7 часа...
След изтичанието на туй време, присъщо и необходимо на сърбския церемониал, в съседната зала се зачули чести, почти истерически кюхания, една кашлица, каквато докторите квалифицират с името на едно животно, което съвсем редко кашля.
Това било предупреждение за пристиганието на министра Стефанович - човек груб и невежа, без всекакво възпитание и характер, но-слепо оръдие на краля.
Още от вратата, с присипналия си глас, присъщ на всички пияници, г. Стефанович почнал да вика и ругае г. Сарафова:
- Ща е та ваша акция у Македониу! Ща кете ви онамо! Ща сте урадили и ща кете! Ща е та аутономия, ща е то бугарски резиллук! Ви че ватру запалите, да нам у лицу баците! Окете да ми кютимо и вама не държимо рачун за безубразлук! Ща е то? и пр. и пр.
Борис, със свойственното си хладнокръвие, изслушал с усмивка под мустак целата тая изпития за гърлото на г. Стефановича и целото туй наказание за своето ухо, па като свършил, обърнал се и вежливо го запитал:
- Преди всичко, с кого имам честта, уважаеми господине?
- Сърбски министър на вътрешнитe дела, Стефанович, отрекомандувал се поления със студна вода министър, поразен от това хладнокръвие.
- Сърбски министър, запитал с очудвание Борис.
- Да, да, цел министр вам е то чудно?
- Но, уважаемий г-не министре, аз съм привикнал да срещам министри по-вежливи от всички простосмъртни, да посрещат с любезность, да изслушват с хладнокръвие, да изпращат с усмивка и най-върлите си неприятели. Вашата обноска не отговаря на моите понятия за министрите. Как тъй вий се карате с мене, без да ме познавате? Една обида, преди един добър ден! Но това не е славянско, а още по-малко министерско...
След тоя душ, газда Стефанович омекнал като памук, и показал стол г-ну Сарафову...

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Пиринска Македония Борис Петров Сарафов (1872 - 1907, София) е военен от Българската армия и войвода и ръководител на ВМОРО и ВМОК. Негов брат е големият български актьор Кръстьо Сарафов.
Посетете Уикипедия за повече информация за Борис Сарафов

---