Непосредствено след Пробива при Добро поле българското външно министерство натоварва Симеон Радев и проф. Никола Милев със задачата да съставят целостно изложение на българския национален въпрос от Възраждането до 1918 г. с цел да аргументира пред бъдещата мирна конференция стремежа на България за национално обединение. Така е създадена уникалната, но почти непозната в България книга "The Bulgarian Question and the Balkan States", която оборва сръбските, гръцките и румънските претенции и представя българската позиция по обективен начин, опирайки се на факти и документи.

Из "Лица и събития от моето време, том 7" на Симеон Радев:
Милев беше същевременно и директор на печата. В това качество той взе живо участие във всичките подготвителни работи за Конференцията на мира. В голямата книга, която Министерството на външните работи издаде на френски и английски под надслов „българският въпрос и балканските държави" (книга използувана в Европа и Америка от историците, досущ непозната у нас), изложението е мое, Милеви са приложенията. Тия приложения са най-ценното в това издание. Те са една енциклопедия на българския национален въпрос.

Из предговора:
...The countries regarding which differences exist between Bulgaria and the other Balkan States are the following: Macedonia in its integrity or, according to the divisions established by the Bucharest treaty, the Macedonia annexed to Serbia, the Macedonia of the South-West, as also Cavalla with its hinterland devolved to Greece, the Dobroudja and Eastern Thrace.
During the three wars Bulgaria has waged since 1912 for the attainment of its unification, it had under its occupation all the countries above mentioned, with the exception of a very small part of South-Western Macedonia: at no time did it pretend to maintain itself there by the right of conquest. If it ever claimed them as it does at present, it is because the great majority of the inhabitants are attached to Bulgaria by origin and language as well as by common tradition and identic. aspirations.
The principle of nationalities is not only the basis but also the measure of the Bulgarian claims. Except in Eastern Thrace, where the Great Powers had, in 1913, in the European interest, stopped the legitimate extention of Bulgaria to the East of the Enos-Midia line, leaving to Turkey the territory judged necessary for the defence of Constantinople and the Straits, the Bulgarian aspirations have for limits, in all other directions, the real extent of the Bulgarian race.
History, geography and ethnography agree in fixing this extent, in a general manner, between the Danube, the Black sea, a line starting from a point on the sea coast of that sea, at the extreme South-East end of the Strandja Mountain, to the gulf of Saros, the Aegean sea and the Bistritza, the lake of Okhrida, the Drin, the Shar Mountain, the Bulgarian Morava and the Timok, which closes the circle to the West.
It is within these limits that the destinies of the Bulgarian people have endured for centuries. It has succeeded in preserving them intact throughout all the upheavals of history...

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в град Ресен Симеон Радев (1879-1967) е виден български писател, дипломат, историк, публицист и революционер от ВМОРО, заклет за член на организацията още на 16-годишна възраст лично от Гоце Делчев.

Никола Милев (1881-1925) е виден български историк, публицист, дипломат, народен представител и деец на ВМОРО и ВМРО.

---