Органът на Македонската федеративна организация вестник "Автономна Македония" публикува Мемоара, представен от Делегацията на македонските народности в конгреса на Международното бюро за правото на народите в Женева през 1931 година. Документът е подписан от:

Македонската делегация:
албанската секция: професор Бедри Пейани, член на албанския комитет.
българската секция Никола Юруков, член на комитета на македонските емигранти.
ромънската секция: Пандели Мегеа, преседател на македоно-ромънското дружество „Мъглени“.
турската секция: Аетулах бей, член на комитета на македонските емигранти.

"Това население е съставено от българи, турци, албанци, гърци, власи, евреи, цигани и пр. То е претърпело пертурбациите на историческите събития на миналите векове, в продължение на които Македония, поставена на кръстопътя на световната търговия, требваше да изпита вълните на разширенията на разните държави и племена."

"Тия факти решиха Илинденското възстание, което бе прокламирано от революционната организация през август 1903 г. В това възстание участвуваха:
Масата от българското население, с всичките си интелегентни сили; власите, също, масово, с техните шефове: Пито Гулев (Крушево), Митре влахчето (Костур), Атанас Кошка (Битоля) и Георги Касапчето (Прилеп); една част от християнските албанци, с капитан Георги (Корча); албанците от Дебър, масово, на чело с Елиас Иосюф (долни Дебър). Айредин-ага (Охрид), Шакир-бей и Фуад-ага (Дебър); турците от Охрид, с Юсюф Черкез, Мустафа-ага и Осман-ефенди."

"Всички български училища са забранени в цела Македония; никой не смее вече да говори на матерния си език. Същото се случи напоследък и с влашките училища, чиито учители бидоха изгонени. Власите беха поставени вън от законите. Положението на турците и албанците в Македония е също плачевно. Най-малката манифестация за национално съзнание има за последствие за всеки македонец, затвора."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Вестник "Автономна Македония" излизал в периода 1920 – 1923 г. в София е официален орган Македонската федеративна организация (МФО). Редактори са историка Иван Снегаров от Охрид и българския офицер, секретар на ВМОК и ръководител на МФО Владислав Ковачев от Скопие, а редица от уводните статии са дело на един от създателите на ВМОРО Христо Татарчев д-р от Ресен.

---