Може да поръчате четвъртата книга от поредицата „Македоно-одрински свидетелства" и да подкрепите излизането на петата книга, като ни пишете на info@strumski.com или като си я купите от книжарниците "Български книжици", и "Нисим" в София! Благодарим за подкрепата!

"Заявявам, че съм бил съзаклятник на Гоце Делчев и Дамян Груев от 1894 г. и член на първата революционна седморка в гр. Щип от това време, а след това – сътрудник на Мише Развигоров, Тодор Лазаров и Петър поп Арсов, като съм взимал живо участие във всички легални и нелегални служби. През Винишката афера в 1897 г. попаднах в затвора, а след освобождението ми от затвора поех отново организиранието на революционните кадри в гр. Щип и околията заедно с Тодор Лазаров, Христо поп Коцев и Пане Прошев. През 1900 г. поради разкрити от турците афери попаднах пак в затвора. През 1901 г. ме освободиха от затвора и отново поех ръководството на ВМРО в гр. Щип и околията му с Васил Пасков, с когото попаднахме пак в затвора поради създадената афера в къщата на Рамбов, немилостиво бит и жестоко изтезаван. След излизанието ми от затвора в 1902 г. поех пак същата ръководна длъжност във ВМРО и започнах подготовката на предстоящето въстание в Македония в гр. Щип и околията му, но поради предателство бех отново заловен и хвърлен в затвора, дето бех подложен на небивали побоища и мъчения и насмалко не бех обесен в с. Мечкуевци, като останах жив само благодарение застъпничеството на австрийския консул в Скопие Б. Пара и на втория руски драгоман в Цариград Малдещам, които беха предприели обиколка в Скопската област. В Щип те ме завариха болен и пребит от бой. Заведе се дело в Скопйе, а оттам в Цариград, дето бех отведен като жив свидетел и веществено доказателство за изтезанията, които беха извършили властите над мене. През 1904 г. се върнах от Цариград в Щип, където заварих Мише Развигоров като районен и окръжен войвода и Тодор Лазаров в ръководството на ВМОРО в гр. Щип. Аз отново заех местото си в ръководството на ВМРО в гр. Щип и околията му. В 1905 г. Тодор Лазаров бе пратен на заточение и аз бех избран председател на ръководното тело на ВМРО в гр. Щип и околията му с районен войвода Мише Развигоров и касиер Христо Гюрков. Това продължи до 1906 г., когато стана вече съвършено невъзможно, и бех заплашен с убийство от турските чети и власти, поради което минах нелегален в свободна България, където требваше да възстановя зле разстроеното си здраве. В 1912 г. постъпих доброволец в 53-ти македонски отряд под войводството на Еротей Николов от Царево село. От Малгара по нареждане на Тодор Александров се поставих на разположение на военните власти. В 1915 г. като полиц. чиновник бех ранен при изслужбата си в гр. Струмица, за което бех награден с орден „За гражданска заслуга“."

Източник: Издателство Струмски

Автор: Мите Хаджимишев Мазнев (1873-1953) е виден деец на ВМОРО от Щипската революционна околия, председател на околийския революционен комитет в Щип, затварян и съден от Османските власти. През 1906 г. се преселва в Кюстендил, а през Балканските войни участва в Македоно-одринското опълчение, в четата на Еротей Николов. След Първата световна война успява да избяга от сръбската окупация на Щип и се преселва отново в Кюстендил, където умира през 1953 г.

---