Петър Дървингов с любопитна книга за българския народ и историческите му задачи от Средновековието до 30-те години на XX век.

Посветявамъ тоя си трудъ на родолюбивия български клиръ, комуто смирено пожелавамъ висока просвѣта, вѣра въ величието на Христовото учение и християнски подвизи за нравственото съвършенствуване на българския народъ.

...Но, това което нашитѣ прадѣди, славянитѣ, не можаха да отлѫчатъ отъ себе си, дадоха го другитѣ наши прадѣди, българитѣ, които, както два вѣка по-рано чрезъ войната въ 482 г. срещу готитѣ бѣха спасили полуострова отъ германцитѣ и го запазиха за славянитѣ, така и сега чрезъ победата си при Бабадагъ въ 678 г. надъ византийцитѣ и борбитѣ срещу Солунъ къмъ сѫщото време осигуриха окончателно и за винаги сѫщия полуостровъ за българскитѣ и другитѣ южни славяни. Аспарухъ едновременно съ туряне основитѣ на държавата България тури и основитѣ за образуване на българския народъ, като обедини въ нация протобългаритѣ и българскитѣ славяни възъ основа на договоръ sub pacto, ὑπὸ πᾶκτον.
Аспарухъ създаде гражданитѣ на държавата, а едновременно съ брата му Куберъ, който действуваше въ Македония, начерта въ духа на стремежитѣ на българскитѣ славяни и историческата задачи на сѫщитѣ граждани.
Полезно е да подчертаемъ, че началното образуване на българската нация не стана по силата на единъ общъ произходъ, нито общъ езикъ, нито обща религия. То стана изключително по силата на чувството на самосъхранение на българославянитѣ, по силата на нуждитѣ на държавата България и, главно, по повелитѣ на географията.
Полезно е сѫщо да подчертаемъ, че въ VII вѣкъ това е най-първо България, която се издига въвъ външното и вѫтрешното си съдържание като независима държава въ предѣлитѣ на римската империя и не далече отъ столицата й, което говори, колко по-високо стояха тогава нашитѣ прадѣди въ своята самобитна, макаръ и бедна, култура и цивилизация надъ другитѣ народи въ Европа по границитѣ на сѫщата империя...


…Нека бѫдемъ убедени, че когато всѣки единъ отъ насъ ще се старае да си дава смѣтка за дѣлата си, да си поправи грѣшкитѣ и по тоя начинъ постепенно да се съвършенствува, както е проповѣдвалъ Иисусъ Христосъ, ние утре ще бѫдемъ по-честити отъ днесъ, и сѫдбата никога нѣма да бѫде тъй немилостива къмъ насъ, както е била до сега.

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в беломорския град Кукуш Петър Георгиев Дървингов (1875-1953, София) е легендарен български офицер, ВМОК войвода, организатор на чети във ВМОРО и военен историк, член-кореспондент на Българската академия на науките от 1932 г. Завършва с отличие Военното училище в София през 1896 г. (трети по успех). По време на Горноджумайското въстание през есента на 1902 г. е член на въстаническия щаб и ръководи чета. През Илинденското въстание от 1903 г. Дървингов е военен организатор на четите на ВМОРО. Като войвода на чета в Серски революционен окръг води боеве в Мелнишко. През Балканската война е назначен за началник-щаб на Македоно-одринското опълчение на Българската армия. През Първата световна война е началник щаб на Единадесета пехотна македонска дивизия на Българската армия, а по-късно е назначен и за началник щаб на Моравската военно-инспекционна област. След войната се занимава с научна и обществена дейност. Става почетен председател на Дружеството на македоно-одринските опълченци, на Дружеството на българските публицисти и на Дружеството на военните писатели в България. След преврата от 09.IX.44 година е репресиран от новата комунистическа власт.
За повече информация за автора тук

---