Симеон Радев за сръбската денационализаторска политика към македонските българи и заявленията на водача на сръбската въоръжена пропаганда Светислав Симич.

...Един разговор с г. Симич би бил всекога приятен, защото нема човек, който да може тъй добре като него да даде на един парадокс математически израз, да изкаже един софизъм с по-трогателно добродушие. Един разговор с него в тоя момент, когато народната душа в България кипи от сръбските предизвикателства, а когато във въздуха на тая страна сякаш се носи некакъв зов за бойна тръба не можеше да бъде освен във висша степен интересен. Как ще се развият тия сръбско-български отношения, в които Сърбия тъй отдавна влага своята недобросъвестност и в които почва най-сетне да звучи и нашия народен гнев? Ще имат ли край злодействата на сръбските чети в Македония - убийства на българи, опожаряване на села, шпионства, сечове - или кръвнишката и подла борба, организирана от официална Сърбия, от сръбската държава, ще върви още със своя позорен кортеж от зверства! Ще ли Сърбия да се сепне в това свое полудяване, което отива до насилия над беззащитни българки в самата територия на кралството, или ще требва да се мобилизират полковете, които дадоха на Сливница малко известност в историята?...

...Г-н Симич казва, че нема българин, който да мисли, че пътят на България за Македония минава през Ниш. Как дълбоко се заблуждава той! Преди всичко, той би могъл да знае - понеже е отдавна между нас - че тоя афоризъм за пътя през Ниш е изказан от един от най-знаменитите ни държавни мъже, покойния Петко Каравелов, и че ако не другите, то поне неговите последователи не би се отрекли от тия му думи. Верно е, че преди некоя година - та дори до ланската есен, когато се сключи търговския съюз със Сърбия - тук почна да вее един искрен дух на братство спрямо Сърбия. Едно общо заслепяване ни облада, секаш в тази страна се раздуха некаква френетическа утопия, която заличи история, минало, разум, и която ни накара да изпаднем в умиление пред безумната мечта на некакво братство със сърбите. Но тя мина, тази френезия; но тя изветре, тази мечта; и, ако вий се взрете в душата на изтрезнелия българин, вий ще видите в дъното ѝ всичката ярост на неговото добродушие, коварно измамено. Защото Сърбия ни отвърна с измена за нашата доброта, с удари из засада - на нашите услуги...
И не само това. Сърбия със своите чети спира македонския въпрос в неговото развитие и го тласка в друга посока. Сега не се касае за политическо освобождение на Македония, не се касае за автономно управление. Сега се касае да се спаси българското население от катастрофа, да се сломи онази алтернатива, пред която Сърбия поставя населението отвъд Рила: или посърбяване, или сеч...
Сърбите по тоя начин създадоха за македонския въпрос това, което в процедурата се нарича един предварителен въпрос: додето не се разправим със сърбите, не можем да направим нито една стъпка напред в Македония.
Но, казва г. Симич, нашата вера, че ще бием сърбите е много абсолютна. Историята готви понекога изненади. В една такава война сърбите могат да ни бъдат страшни, защото те се борят за своето съществуване. И таз хубава! Ами ние защо ще се борим? От пехливанлък ли? От желание да си пуснем кръв ли? От беснотия ли! Или г-н Симич мисли, че в една война със Сърбия, сърбите ще се бият за отечеството си, а ний ще бъдем гладиатори?
То, че ний ще бием сърбите е едно на ръка. Ами въпроса е друг: ще ли ни доведат те до тая крайност?

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в град Ресен Симеон Радев (1879-1967) е виден български писател, дипломат, историк, публицист и ВМОРО революционер, заклет за член на организацията още на 16-годишна възраст лично от Гоце Делчев.
За повече информация за автора тук

---