

Българският фолклорист Антон Попстоилов за произношението на ѣ (ят) в един от най-самобитните и стари български говори.
Говорът на лъгадинско-солунските села Зарово и Висока, както и тоя от близките до тех села Сухо и Клисели, ме интересува по запазените езикови старини от 25 години насам. Пръв път за тоя говор ми обърна внимание приятелят ми Никола Ив. Арнаудов, като учители в Прилеп през 1890 год. Той често ми разправяше за некои особености на заровското наречие, що слушал през двегодишното си стоене в това село, като учител през 1882/3 и 1883/4 уч. год. (...) Ето защо у мен се появи силно желание един ден да проуча тоя говор. Като студент в София това ми желание повече се усили. Щом се основа семинарът по славянска филология във Висшето училище в София, една от задачите ми бе да чета реферат по некой филоложки въпрос от тоя диалект. Избрах си за тема "Рефлекси от старобългарския изговор на ъi в новобългарските наречия" и за сведения се обърнах към приятеля си Ник. Ив. Арнаудов, по това време учител в Станимака...
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Роденият в Пиринска Македония Антон Попстоилов Ников (1869-1928, София) е виден български историк, фолклорист и етнограф, академик на Българската академия на науките. Дългогодишен учител в Македония и Одринска Тракия - бил е директор на Битолската българска класическа гимназия, Солунската българска девическа гимназия, Одринската българска мъжка гимназия, Серското българско педагогическо училище, Солунската българска мъжка гимназия и Солунската българска търговската гимназия, както и е бил главен училищен инспектор в Цариград към Българската екзархия. По време на Първата световна война между 1915 и 1918 год. е етнограф към Втора българска армия и обикаля освободените градове Охрид, Скопие, Велес, Крива паланка, Серско и Драмско в издирване на исторически и етнографски паметници. Член-учредител е на Македонския научен институт в София.
За повече информация за автора тук