Борис, митрополит Неврокопски от с. Гявато, Битолско, Вардарска Македония - "Истината", публикувано във в-к "Изгрев. Всекидневник на Народния съюз Звено", София, 21 януари 1947 година Неврокопският митрополит Борис срещу клеветите на българските комунисти:
В-к "Работническо дело" в брой 8 от 12 януари т.г. петта страница е публикувал - под заглавие "Един недостоен служител на българската църква" - неверно донесение, в което погрешно се казва, че на 8 декември м.г., на богослужението в с. Крупник, Горноджумайско, съм "споменал и благославял царете, и специално Цар Борис III и царица Йоанна".
Това твърдение е пълна неистина и заблуда. Откак биде отменено поменуването на бившия царски род в богослужението, никога - нито в с. Крупник, нито никъде другаде не съм споменавал никакъв член (ни жив, ни умрял) от бившия царски род. Това знаят всички, които са присъствували в храма, когато аз съм отслужил богослужението. В това може да се увери всеки, който би желал да знае истината и би заслужавал повече доверие от страна на в. "Работническо дело". Храмовете са отворени за всички.
Още щом излезе законът за референдума за провъзгласяване България народна република, няколко месеца преди да се извърши допитването до народа, Св. Синод, на който и аз съм член (в пълен и намален състав) реши да се отмени поменуването на бившия царски род в богослужението, тогаз, когато регентите продължаваха да издават укази, а съдилищата решения в името на Царя. Веднага и аз приведох в изпълнение това решение в Неврокопска епархия, гдето от тогаз нито митрополитът, нито свещениците поменуват някого от бившия царски род. - С това решение - да се отмени поменуването на царския род в богослужението - Българската Православна Църква извърши най-важната психологическа подготовка за референдума. С това се извърши прелом в душата на нашия народ.
Според установения богослужебен ред, на отпуста в края на богослужението се поменуват първите най-велики наши светии: Св. Кирил и Методий, Св. Цар Борис, Св. Климент Охридски, Св. Иван Рилски, - които са дали православно-християнската вяра на българския народ и са създали Българската Православна Църква. Вероятно, като поменах на отпуста, редом с другите наши светии, и името на св. равноапостолния Цар Борис (от IX в.) покръстител на българския народ, несведущият писач е помислил, че поменувам цар Борис III. Обаче, с нищо не може да се оправдае неверното твърдение, че съм поменувал и бившата царица Иоанна, защото нито беше тя помената, нито пък имаше какъвто и да било страничен повод, който някой би могъл умишлено да използува за неверни твърдения в тоя случай.
По-нататък писачът цитира погрешно некои недочути и недоразбрани мисли от моята проповед.
Обаче, пълна измислица е твърдението, че съм "използувал народната църква, за да тровя душите на вярващите, а църковния амвон, за да величая престъпната монархия" и че "позорното фашистко минало за мене било славно и светло"! На 8 декември, когато служих в с. Крупник, се чествуваше Св. Климент Охридски - и аз, наистина, в проповедта си говорих за славното и светло минало от времето на Св. Кирила и Методия, Св. Цар Бориса, Св. Климент Охридски и Св. Ивана Рилски. Споменах и за светлото минало на с. Крупник, когато там е имало епископия и е греел велик християнски и народен светилник. Немислимо е да спомена и не споменах нито дума, нито за някакви царе от ново време, нито за близкото фашистко минало, което и най-скудоумният човек не би могъл да нарича светло и славно. Или може би, некои сметат за фашистко славното и светло минало преди хиляда и повече години от времето на Св. Кирила и Методия, Св. Цар Бориса и Св. Климента Охридски и че са били фашисти дори и поменатите наши велики народни просветители и светии?
Скърбя дълбоко, че клеветата шествува свободно у нас и че тя може да прониква дори и в такъв меродавен вестник, какъвто е "Работническо дело", който за съжаление, и друг път е ставал жертва на неверни доноси против Църквата и нейните служители от несведущи писачи из Горноджумайската област.
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: свщмчк Борис Неврокопски (Вангел Симов Разумов) [1888-1948] е висш български православен духовник, неврокопски митрополит на Българската православна църква от 1935 до 1948 г. Роден е със светското име Вангел Симов Разумов на 26 октомври 1888 г. в битолското село Гявато, Османската империя.Баща му Симеон Цветков Разумов загива в 1903 г. като четник на Георги Сугарев.
На 8 ноември 1948 година, след като отслужва Света литургия за освещаване на храма „Свети Димитър“ в с. Коларово, митрополит Борис е убит от низвергнатия свещеник Илия Стаменов от с. Хърсово. Стаменов е комунистически агент и убийството е част от засиления натиск на комунистическия режим върху Българската православна църква и има за цел и сплашването на останалите архиереи. На 31 март 2016 година Светият синод на Българската православна църква, след разглеждане на писмо на митрополит Серафим Неврокопски, дава благословия за започването на процедура за канонизацията на митрополит Борис Неврокопски.
На 26 юни 2018 година Архирейският синод на Българската православна старостилна църква взима решение митрополит Борис да бъде църковно прославен в лика на свещеномъчениците.





