През 1933 година Иван Снегаров обнародва трогателното писмо на българите от албанското село Бобощица до Екзарх Антим I от 26 октомври 1873 г., написано на местен диалект с гръцки букви, в което изразяват желанието си да преминат под лоното на новоучредената Българска Екзархия. Снегаров дава кратък обзор на историята на селото, поселенията и влиянията му, както и особеностите на местния говор.

...Останки от старото българско население в южна Албания са жителите на селата Бобощица и Дреново, които се намират в Корчанската долина, първото 1 1/2 - 2 часа далеч на ю.з., а второто 1 час на юг от гр. Корча, чието име показва, че в старо време и това место било населявано от българи. Бобощица е старо село. Още в 1503 г. там била построена нова църква на намиращия се при самото село манастир "Св. Никола". В 1709 г. тоя манастир е станал ставропигиален на Охридската патриаршия. В 1728 г. между други корчански села, и Бобощица била обявена за владение (вакъф) на Корчанската митрополия. В същата година тук е бил свикан епархийски смесен събор от бележития корчански митрополит и охридски патриарх Иоасаф. Членовете на събора дали честна дума да действуват като един човек против доносчиците на турската власт. Изглежда, че това село било летна резиденция на речения патриарх. Некои бобощичани ще да са имали връзки с Русия, та, както съобщава П. Н. Милюков, в църквата на манастира "Св. Никола" е имало иконостасни икони на И. Христа и Св. Богородица, московско изделие от XVIII в. със славянски надписи. И това село, както други християнски села в южна Албания, не е могло да избегне гръцкото влияние, но последното е било повече книжно: в споменатата манастирска църква, на западната ѝ стна има гръцки надпис, но имената на споменатите дарители (Богдан, Челко, Вълчо, Телче) са чисто български...

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Охрид академик Иван Йончев Снегаров (1882-1971) е голям църковен историк, архивист и археограф. Работи като учител в Цариградската семинария, Педагогическото училище в Сяр, Солунската българска мъжка гимназия, в Ямболската гимназия, Софийската семинария и др. Редовен доцент в Богословския факултет на СУ в Катедрата по история (1926), редовен професор (1933), член-кореспондент на БАН (1933), академик (1943), титуляр на Катедрата по история в Софийската семинария (1950), където работи и след пенсионирането си като хоноруван професор от 1951 до 1956 година. Директор е на Института за Българска история при БАН от основаването му през 1947 до 1950 година, директор на Архивния институт при БАН (1951-1959). Иван Снегаров е награден с орден „Кирил и Методий“ I степен (1958). Той е член на Охридското културно-просветно дружество и на ВМОРО от 1902 година, редактор е на вестник „Автономна Македония“ (1920-1923). Член-учредител е на Македонския научен институт и е сътрудник на органа му „Македонски преглед“ (1924-1943).
За повече информация за автора тук
И на църковния сайт за православието тук

---