

Първото интервю на все още неизбрания в ЦК, но вече фактически лидер на ВМРО след смъртта на Тодор Александров - Ванче Михайлов, за немския вестник "Reichspost" от 17 октомври 1924 г., препечатано на български във в-к "Илинден" на 14 ноември същата година.
Смъртта на Александров е една болка и голема загуба за целата македонска организация, но криво е да се мисли, че този тежък удар е от съдбоносно значение за по-нататъшното развитие на македонското движение. В момента нема нито една личност, която може напълно да го замести. Неговото убийство обаче има за резултат по-силно да се сплотят неговите последователи и твърде много македонци, които дотогава беха извън организацията да влезат и заработят с ентусиазъм в нея. Сега със сигурност може да се каже, че състоящият се от неколко души главен комитет верно и с по-голема енергия ще следва делото на Александров. Фактите вече говорят, че организацията развива своята пълна дейност. Едно свидетелство за това е обстоятелството, че тя след убийството на Александров откри целия комплот в разстояние на 24 часа, всички изменници осъди на смърт и почти без изключение изпълни присъдите.
Нашите искания са ясно изказани в мемоара, който нашите двама делегати Наум Томалевски и Тома Карайовов представиха на 22 септемврий т.г. на секретариата на Обществото на народите, на председателя на комисията, швейцарския съветник Мота и на всички делегати. Нашата главна цел е единността и независимостта на цела Македония със столица Солун. Ако Сърбия и Гърция ни гарантират възможността за едно легално развитие на нашите интереси, като признаят правата на меншествата, тогава и ние ще водим легална борба в рамките на сега съществующите държавни формации. Първото условие е преди всичко изпълнението на нашите най-малки искания, а именно правителствата да признаят и уважават верата и езика на населението. В този случай организацията ще се откаже от революционната тактика. Ако ли това не стане, тогава с удвоена енергия ще води борбата и те ще отхвърли всека отговорност от себе си, ако тая борба докара компликации, които ще заплашват и мира в Европа. Организацията е убедена, че тя ще се наложи, колкото и да са силни неприятелите, които разполагат с грамадна войска и полицейска организация. Тя също така разчита и на новите демократически фактори в западна Европа, които, за да запазят мира, ще требва да я подкрепват...
...Болшевиките знаеха, че между македонците ще намерят най-много хора готови за борба и авантюри за техната цел, за да запалят огъня в цела Европа. Но в края на краищата те удариха в една канара, и това беше Александров. Той бе човек със силно национално чувство и един реален политик, който ясно си даваше сметка, че не е задача на македонската организация да се бори със западната демокрация и че един болшевишки успех в Македония ще причини вреда само на една държава, а именно нещастната България, където едно такова движение може да предизвика сменяване на правителството. Сваляне на чужди правителства или изкачването им при кормилото на властта, никога не можеше да бъде негова задача, нито пък, след неговата смърт, ще бъде некога задача на Организацията.
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Иван (Ванчо, Ванче) Михайлов Гаврилов (1896-1990, Рим, Италия)
е легендарен български революционер, последният дългогодишен
лидер на ВМРО.
За повече информация за автора тук