Ръководителят на Прилепския околийски комитет на ВМОРО, председател на Илинденската организация и виден общественик от Тиквешията Димитър Поппандов за родния му Тиквешки край.

"Тиквеш е най-чистият безпримесен български край. Затова и беше се създала турската поговорка: „Истамболун – тюркчеси, Елбасанън – арнаутчеси, Тиквешънън – булгарджеси“. Т. е. най-добре се говори турски в Цариград, албански – в Елбасан, а български – в Тиквеш."

"Здравината на българщината в Тиквешията е възпета и в Крали-Марковска песен, която възпева, как Крали Марко шетба е шетал, шетба е шетал по широка земя. Шетал що шетал, та дори в Едрене града голем отишъл, а тамо у султанова джамия влезъл. У джамията гледа Марко стар имамин, гледа Марко и се чуди: стар имамин, по турски се кланя, а по български на Бога се моли. Приближава се Крали Марко, по рамото имамина потупва и го пита, защо по турски се кланя, а по български се моли?
Отговара му стар имамин:
Дей гиди бре Марко,
Марко Кралевике,
Язе съм си от Товкешия,
Тиквешия – здрава Бугария."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Тиквешията Димитър Попандов (среща се и като Димитър Поппандов или Димитър Пандов) е български политик, общественик и ВМОРО революционер. Ръководител на Прилепския околийски комитет на ВМОРО, член-основател на Македонския научен институт в София, един от инициаторите за сформирането на Македонската парламентарна група в XXII Обикновено народно събрание на България. Част от ръководството на Съюза на македонските емигрантски организации в България и Илинденската организация. Редактор на кавадарския вестник "Тиквеш", излизал по време на освобождението на Вардарска Македония 1941- 1944 година.

---