Брой 76 от органа на ВМРО (михайловисти) "Свобода или смърт". Съдържа:
1. "Четвърт век";
2. "Седмият общ конгрес на ВМРО";
3. "Резолюции на седмия общ редовен конгрес на ВМРО";
4. "Първото окръжно на новия Централен комитет на ВМРО";
5. "Атентатът срещу Жика Лазич";
6. "Нашите спорове";
7. "По пътя на предателя Паница";
8. "Един документ на върховно предателство";
9. "Ал. Протогеров, бившето Задгранично Представителство, самозваният Центр. Ком-т и комарджийството";
10. "Както вчера, така и днес";
11. "Две лъжи";
12. "Бележки".

Народъ, който не е готовъ да се жертвува за свободата си, може да умре и въ робство. Но, народъ, който не се стрѣска предъ никоя жертва за своето освобождение, рано или късно ще срази робството и ще стане господарь на сѫдбинитѣ си.
Най-яръкъ изразъ за готовностьта на единъ поробенъ народъ да се жертва за свободата си е възстанието, общото народно възстание, когато всички народни синове ставатъ като единъ срещу подтисницитѣ.
Едно истинско народно възстание беше Илинденското. Чрезъ него Македония доказа, че знае да прави върховни жертви за своята свобода и че не ще се спре предъ тѣхъ, за да извоюва своето освобождение; доказа, че ще сломи робството рано или късно, за да вземе сѫдбата си въ собственитѣ си рѫце.
Илиндень е символъ. Илиндень е заветъ. Четвърть вѣкъ мина отъ Илиндень. Мина въ непрекѫсната борба, въ непрекѫснати жертви и страдания; мина въ свѣтли подвизи и неугасими надежди; мина въ непоколебима вѣра, че утрешниятъ день е на тѣзи, които се борятъ за свободата си, че той е и на Македония.
Презъ тѣзи двадесетъ и петь години на нестихваща борба и на най-превратна сѫдба остана непромененъ само македонскиятъ духъ и македонската вѣра. Осѣнени отъ символа и завета на Илиндень, тѣ и днесъ сѫ сѫщитѣ каквито бѣха и тогава, преди четвърть вѣкъ - несломими и неотслабващи.
Духъ и вѣра - съ техъ е преизпълнена македонската борба за свобода и независимость и за това тя е така мощна, и така решителна.
Четвърть вѣкъ въ живота на единъ народъ е само мигъ. Но този мигъ за Македония е цѣла вечность отъ борба, страдания и жертви. И все пакъ нашиятъ народъ не се отказа. Борбата продължава - днесъ по-страшна и по-решителна отъ всѣки другъ пѫть. Защото македонскиятъ духъ и македонската вѣра, излѫчени отъ илинденския подвигъ, не угаснаха.
И тази борба ще продължи въ името на Илинденъ, въ името на неговото знаме, въпреки всичко и всички врагове, додето Македония не постигне своятъ народенъ идеалъ - свобода и независимость.
***
Българската емиграция въ Сърбия бе "добре дошла" за сръбската шовинистическа политика и тe гледаха по всѣкакъвъ начинъ да я използуватъ за свои планове. За това ѝ помагаха. Дадоха пунктове покрай границата на България — въ цѣла стара Сърбия, а изпращаха и хора въ Македония срещу ВМРО. При една революция или превратъ въ България и заемане властьта отъ довѣрени хора на сърбитѣ отъ Земледѣлския Съюзъ, тѣ ставаха господари на Балканския п-овъ, а сѫщевременно смѣтаха съ това за винаги да се отърватъ отъ страшната за тѣхъ ВМРО. Най-голѣми надежди за това тѣ имаха презъ 1924 г., когато на власть бe демократическиятъ водитель Л. Давидовичъ. Единъ отъ главнитѣ фактори и рѫководители на тази политика бѣ Воя Маринковичъ. Той бе силенъ въ партията си и правителството, защото бе довѣренъ човѣкъ на кралъ Александъръ. Коста Тодоровъ бе въ интимни и приятелски връзки съ него, тѣ двамата се разбираха въ всичко и тѣ бѣха, които рѫководеха тази политика. Самиятъ кралъ Александъръ бѣ въодушевенъ отъ тази идея — идеята да управлява цѣлия Балкански п-овъ и всячески се стараеше да постигне тази мечта. Веднажъ Коста Тодоровъ на събрала се група емигранти каза: „Ехъ, ехъ ... ние сме, ние сме неразбиваеми. Нали задъ гърба си имаме кралятъ, ще постигнемъ всичко“. Другъ пѫть д-ръ Терезиевъ (отъ "Македонски федералисти" - б.н.) обясняваше въ ресторантъ "Тунеа“ какъ кралъ Александъръ най-добре и най-първо помогналъ на слабата още емиграция презъ 1923 г., като далъ заповѣдь да се отпустнатъ 35 милиона динари за нуждитѣ на "революционната борба“. Какъ К. Тодоровъ и други земледѣлски водители още тогава били приети отъ него тайно на ауденция и какъ той ги насърдчилъ да поведатъ борбата и какъ имъ обещалъ да имъ помага въ всичко(...)

Лицата, които трѣбва да се убиятъ сѫ следнитe: Ал. Протогеровъ, Г. п. Христовъ и Ив. Михайловъ. Това е първата група, която се желае отъ сръбското правителство и второ: Негово Beличество Царя, който е прицелната точка на земледѣлскитѣ срѣди и трето, Радулъ Милковъ, когото считатъ не важна личность, но „ако може за наказание и примѣръ".
Изглежда, той (думата е за Иванъ Михайловъ, б. н.) имъ е най-присърдце и най-нуждниятъ за сега, защото „Иванъ Михайловъ на всѣка цена ще трѣбва да се убие“ ...

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Вестник "Свобода или смърть" е нелегален орган на Вътрешната македонска революционна организация, излизал в периода 1924-1934 година.

---