"Драги съотечественици - кооператори,
Представяме на вашето просветно внимание годишния отчет на банката ни за отчетната 1935 год. заедно с баланса и равносметката на 31.XII.1935 г., от които могат да се констатират задоволителни резултати за развитието на банката през тая година, преминала, както последните неколко години под знака на съществуващата тежка стопанска и финансова криза. Ведно с това обаче, ние считаме за приятен обществен дълг да направим кратък преглед върху досегашното съществувание на Македонската Кооперативна Банка – 1925 – 1935 г., тъй като тя през настоящата година през месец октомврий, навърши своята десетгодишна.

Водените две злополучни войни за свободата на Македония, покрай другите нещастия за българското племе, имаха за резултат да увеличат до голема степен македонската емиграция в пределите на Царство България. Поради непоносимото положение на македонските българи, останали под чуждо владичество и лишени от всека материална и лична сигурност, голема част от българското население в Македония бе принудено да напусне своята родина, да остави свой дом и имот и без всекакви средства да се отзове в братската страна, за да дири подслон и поминък. Числото на македонските бежанци особено нарастна и взе големи размери през годините 1922-24, след принудителното прилагане на наложената на България българо-гръцка конвенция за изселване на малцинствата. И ние видехме целата страна покрита с големи колонии македонски бежанци, дошли да търсят работа, поминък и сигурност за живота си. Голема част от тех със свои скромни средства отдадоха се на предишните си стопански занятия, и със своите качества на честност и трудолюбие започнаха да стават здрав елемент в стопанския живот на страната. За да се подпомогне с евтин и леснодостъпен кредит и засили стопанската дейност на софийската македонска емиграция, появи се идеята между видните представители на стопанската мисъл в столицата, за коопериране на столичната македонска емиграция в/у началата на взаимопомощ и самопомощ, понеже големата част от емиграцията тогава немаше достъп за такъв при съществуващите в столицата популярни банки. Многобройната македонска емиграция в столицата, състояща се главно от дребни и средни стопански съществувания от разни стопански категории, представляваше добър обект със своите морални качества за кооперирането ѝ в едно кредитно сдружение.
Македонският национален комитет, чувствуващ отблизо болките и нуждите на македонската емиграция, взе инициативата за реализирането на тая идея. Затова той през първата половина на 1925 година събра на неколко срещи представителите на македонските благотворителни братства в столицата и други лица, сведующи по стопански и кооперативни въпроси, където именно се обсъди всестранно въпроса и се взе решение да се основе Македонска Кооперативна Банка в София...След изготвяне на устава, на 26 юний 1925 г. се свика в Крушовския братски дом, ул. "Пейчинович", София – учредително събрание за основаване на банката, на което взеха участие 77 души членове-основатели, македонски българи от разните краища на Македония."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Македонската кооперативна банка е основана от Националния комитет на македонските братства в България на 26 юни 1925 г. в Крушевския братски дом на ул. "Кирил Пейчинович" в София, от 77 души членове-основатели, македонски българи от разните краища на Македония.
Първите управителни и контролни съвети на банката са съставени от: проф. Никола Стоянов от Дойран, Стоян Стойков от с. Сурлово, Кукушко, Борис Антонов от Крива Паланка, Стоян В. Златанов, Борис Иванов от Прилеп, Димитър Апостолов от Кавадарци, Никола Каранджов от Смърдеш, Костурско, Никола Киселинов от Охрид, Юрдан Ярцев от Кукуш, Никола Гацев от Воден, Борис Стрезов от Ресен, Славчо Абазов от Злетово, Спиро Гайдарджиев от Скопйе и Мише Калчинов от Големо Църско, Кичевско (Горен Демир Хисар).

---