След неуспешното покушение на Лев Главинчев над Йордан Чкатров, охригяните Евтим Спространов и Иван Нелчинов отправят до Чкатров апел за прекратяване на войната между михайловисти и протогеровисти.

София, 28.I. 1930 год.
До бр[ата] Ю[рдан] Чкатров
Тук
Драги брате,

Изказваме Ви нашата радост за щастливото избавление от удара.
Позволете да се възползуваме от случая и да Ви отправим следната молба:
Престанете да си служите с оръжие вече. Не можете да изтребите противниците с убийства - те са толкова много, колкото и вие. Но, докато ги избиете, вие ще убиете делото за свободата на Македония. И ще почерните името македонско.
Обърнете политиката: не чрез насилие, а със споразумение. Докато русите искаха да владеят Дарданелите со сила, отдалечаваха се от тех; като станаха приятели с турците, завладеха ги. Докато България водеше приятелство с турците, ние печелехме в Македония и се доближавахме до идеала си. Когато България реши да действува с насилие против Турция - изгубихме. Сърбите можаха да постигнат своите коварни идеали, когато влезоха в приятелство с наивните и глупави български политици. И сега обръщат колата.
Променете тактиката си. Молиме ви в името на Македония и на нещастна България. Свалете от очите павлаката, която ви затваря зрението да виждате ясно. Стига да даваме жертви и да доставляваме радост на поробителите и неприятелите на Македония. Стига да бъдем оръдия на тукашни слепи властници, които чрез нас плашат своите политически противници, а ние проливаме своята скъпа кръв и даваме скъпи жертви на своето увлечение.
Обръщаме се към тебе, защото знаеме, че си фактор в страната, която представляваш. Ти и В[асил] Василев. Знае се, че Ив[ан] Михайлов е излезъл от строя - по болест или смърт. Ив[ан] Караджов и К[ирил] Дрангов немат и не могат да имат оная духовна сила, за да движат нашето велико дело.
Формулата "или да се оттеглят при пълна капитулация, или ще ги избием до един" нема да помогне и нема да допринесе нищо за делото. Зачитайте противника, недейте го унищожава и подценява. Нападките "родоотстъпници", "предатели", "изменници", "кариеристи" и пр. повече ги издигат, отколкото да ги унижават, защото всеки знае, че това са изрази на екзалтирани хора и на … (не се чете): имат цена само за ония, които ги пишат и произнасят.
Можете да имате много пари и много терористи, но не можете с тех да сломите силния дух на противниците си и желанието им да ви победят чрез смъртта си.
Горните редове ги пишем с болка на сърце и с искрено желание за мир и победа на страстите си и на злото. Нека нашите сили насочим против нашите потисници в Македония, а не против самите себе тук.
Още веднаж нашите искрени и братски съчувствия към тебе и Василева за щастливото ви избавление.
Отправяме ви това писмо като братя и македонци, които стоят настрана, които гледат с трепет в душата си страшните последици от братоубийствената борба и които в миналото са допринесли нещо за свободата на Македония.
Помислете спокойно върху писаното по-горе със скръб и болка на сърце.

Ваши приятели и братя,
Е[втим] Спр[остранов]
И[ван] Нелч[инов]

P.S. Подобно писмо се отправи и до другата страна.

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Охрид Евтим Ангелов Спространов (1868-1931, София) е публицист, писател, общественик, изследовател, ВМОК и ВМОРО революционер. Един от основателите на Младата македонска книжовна дружина ("Лозари"), председател на Софийското македонско дружество, учредител на Върховната емиграционна комисия в София, директор на българското девическо училище в Битоля, инспектор на българските училища в Солунския санджак, подначалник в Министерството на народното просвещение на Царство България, деец на Съюза на българските конституционни клубове (партия на десницата на ВМОРО), активист на обществено-културната организация на българите в Османската империя "Българска Матица". По време на Първата световна война е окръжен управител на родния си Охрид, докато градът е под българска власт. Председател на Охридското културно дружество „Свети Климент“ и Охридското настоятелство на фондовете, секретар е на Илинденската организация и подпредседател на Националния комитет на Съюза на македонските братства в България. През 1923 г. е един от основателите на Македонския научен институт в София.
За повече информация за автора тук

---