Българският историк Димитър Тюлеков с материал за последния водач на ВМРО Иван Михайлов.

Българското националноосвободително движение през междувоениия период търпи изключителиото въздействие на личностния фактор. Това е особено валидно за ВМРО, която след възстановяваието си постепенно започва да приема облика на боева, конспиративна, строго централизирана и терористичиа формация. Върху традиционната въоръжена ииституция на македонските българи голямо отражение имат душевните качества и светогледът на нейните организационни водачи - един значим и недостатъчно изследван проблем в отечествената историческа наука.
Революционият и политическият деец Ив. Михайлов се подписва с няколко псевдонима: Скромни, Брезов, Радко Деянов, Давид. Лъжливите имена в случая могат да бъдат използвани като оригинален ключ за разкриване на неговия духовеи свят и характер.
Повиканият през есента на 1918 г. от Тодор Александров за машинописец в канцеларията на Задграничното представителство "свенлив, сух, рус, млад момък" бързо овладява тънкостите на конспиративната работа. Едно писмо на Скромни до генерал Александър Протогеров от 27 юни 1922 г. красноречиво показва истинското място, което Ив. Михайлов вече заема в дейността на ВМРО. Бившият студент е утвърден младежки лидер, запознат с историята и същността на борбата, която македонските българи водят, публицист с остро перо, той изпълнява деликатни задачи, поставени от Т. Александров и разполага отговорно с организациониите тайни, финанси,кадри и оръжие.
След убийството на Т. Александров (31 авг. 1924 г.) Брезов като пунктов началник на ВМРО в София и секретар на ЦК хладнокръвно ратува за запазване на независимия характер на македонското освободително движение и утвърждаване на Организацията като самостоятелен фактор в предстоящата трудна освободителна борба. Отговорникът за умиротворяването на Петричко методично и безкомпромисно разрешава възникналата остра криза, налагайки стабилизирането на организационната база в окръга.
Делегатите на VI конгрес (февр. 1925 г., с. Сърбиново, Горноджумайско - дн. с. Брежани, община Симитли) в резултат и на грижливата предварителна подготовка избират с мнозинство за член на ЦК Иван Михайлов. Радко Деянов е най-дейният представител на новото следвоенно поколение участници в организираните македонски революционни борби. Това е неговият любим и най-дълго използван псевдоним.
Нареденото от Ив. Михайлов убийство на дългогодишния революционер Ал. Протогеров, член на ЦК на ВМРО и генерал от българската армия, е удар върху моралния авторитет на освободителното дело. За да отстрани неблагоприятния ефект от последвалото кърваво взаимоизтребление, като член на ЦК, преизбран на Седмия (юли, 1928 г., с. Покровник, Горноджумайско - дн. Благоевградско) и Осмия (април 1932 г.) конгреси на ВМРО, Михайлов превръща областта в един от главните обекти на дейността си. С присъщата му упоритост и завидна енергичност той хвърля много усилия за укрепване на най-важните организационни институти - "бойния и културно-стопанския".
Освен псевдонима Радко Деянов, Михайлов започва да използва и псевдонима Давид. Той е убеден, че борбата срещу Голиат ще бъде дълга и трудна, а населението в "свободния край на Македония - Петрички окръг" всестранно и упорито трябва да се готви за решителния момент на "кървава отплата".
В спора с Ал. Протогеров при разпределението на водачеството на революционните окръзи Михайлов успява да запази за себе си Петричко със създадената понареждане на Т. Александров спомагателна организация. До Седмия конгрес на ВМРО Михайлов завежда в организационно отношение Петричкия административен окръг на Царство България. И след това, до 19 май 1934 г., той има решаващата дума за развитието на ВМРО в Пиринска Македония. Върху ръководната му дейност съществено влияние оказват особеностите на неговия характер и душевност.
При тяхното формиране определящо е значението на цял низ от фактори: революционният българизъм в историческото Ново село, Щипско; учението в Солунската българска гимназия "Св.св. Кирил и Методий"; националната омраза срещу окупаторските власти и отвращението от налагания сърбизъм в гимназията на гр. Скопие, работата в Задграничното представителство и трупането на опит под непосредственото обаятелно въздействие на Тодор Александров; участието в учредяването и председателството на Македонското студентско дружество "Вардар"; изявите в македонската революционна публицистика и др.

Източник: Македонски научен институт.

Автор: Роденият през 1960 година в град Сандански Димитър Любенов Тюлеков е историк, член на Македонския научен институт. През 1998 г. защитава докторска дисертация на тема „ВМРО в Петрички окръг, 1922 - 1934“, а през 2001 г. издава монографията си „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско, 1919 - 1934“. От 2011 г. Димитър Тюлеков е доцент в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград.
За повече информация за автора тук

---