"...И тъй, като нещо живо и променливо в своя облик, нацията има своята тежест в настоящето. Човек всякога изпитва едно тъжно чувство, когато е в музей. Наистина музеят дава много неща на науката и културата, от които реставрираме живота на някоя епоха, но тоя живот е отминал, той е напуснал вече тия мъртви исторически черупки. Музеят има заслугите да възстанови с намерените материали и с помощта на нашето въображение един отминал живот, но по него ние не можем да намерим величието на нацията, защото ако то наистина съществува, трябва да го видим в нейното настояще. Един народ може да живее в столетията само чрез спомените, които е оставил неговият творчески гений. Историята на войните и завоеванията са в някои случаи само спомен и за човешката алчност и стръв, когато литературата, живописта, скулптурата, архитектурата са форми, в които винаги е запазен миг от живота, трепетите и копнежите на някой жив човек. Когато една нация излива само топове, без да дяла скулптура, без да рисува картини и да пише книги, тя приготовлява саркофага на своята смърт в бъдещите столетия. Безсмъртието се извоюва само по пътя на обич, мъдрост и свобода, а те се изявяват само чрез изкуство, което храни както нацията, така и цялото човечество.

Нашият възглед е, че една нация представлява група хора, които имат между другите белези и обща историческа съдба, еднаква мисия, едно съдбовно поръчение, което се корени в ирационалната същност на тия сбрани в едно човеци. Една нация, това е един орган от световния организъм, който работи и живее за напредъка на обществото.

Кой човек следователно принадлежи към една нация? Тоя, който съзнателно приема всичко от нея: нейната историческа съдба, нейната мисия, нейните възторзи, страдания и нейната култура. Принадлежността към дадена националност е процес вътрешен, интимен и неизясним. Трудно е да кажеш защо обичаш миризмата на розата пред тая на каранфила или защо някой обича синия пред зеления цвят."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Георги Томалевски (1897-1988) е български писател, есеист, белетрист и публицист, един от основателите на Есеистичното общество в България. Брат е на революционера Наум Томалевски и деец на Македонската младежка тайна революционна организация. В дома на родителите му се обявява Крушевската република по време на Илинденско-преображенското въстание и днес къщата е музей на Илинденското въстание и Крушевската република.

---