Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Сърби ли са македонските славяни", публикувано във в. "Устрем", София, бр. 29, 1926 година
Христо Попкоцев от Ново село, Щип, Вардарска Македония - "Сърби ли са македонските славяни", публикувано във в. "Устрем", София, бр. 29, 1926 година


Увеличи
Описание

Членът на Централния комитет на ВМОРО и кмет на Скопие (1917 – 1918) Христо Попкоцев от Щип за сръбските завоевателни кроежи към Македония.

"Ще викнем високо и смело, казаха те, че българите в Македония са "прави стари сърби!" и отначало ще ни се изсмеят и ще ни осъдят, но с постоянство всичко се постига. Ще се намерят много прости, които ще ни поверват и работата ще тръгне...
Още там, в Солун, те подмамиха некои от учениците в българската гимназия, обещаха им стипендии богати, да ги издържат да следват и свършат по каквото желаят в Сърбия.
– Ама ние сме българи и искаме да си останем такива до гроб, – предупреждаваха младите българчета.
...Бедните ученици поверваха и отидоха в Сърбия. Да ви кажа ли, че в числото на тия ученици беше и първият наш апостол на революцията, Дамян Груев? Да, там беше и поп Арсов и Д. Мирчев, и моята милост и много други от всички краища на Македония. Стояхме ние година и половина в Белград, слушахме сръбските лъжи и измислици. Мъчеха се да ни докажат, че сме яланъш българи, че нашите деди и прадеди били прави сърби, че Екзархията ни направила българи, че нашите бащи и майки почнали да се наричат бугари от страх пред турците, които мразели сърбите, понеже били много юнаци и пр. и пр. Плитка беше водата, в която плуваха сръбските шашарми; на дъното се виждаха ясно истинските им намерения. Маската на братолюбие, която си беха турили в Солун, почнаха полека да я снемат пред очите ни; почнаха да ни принуждават да се наричаме сърби, заставиха ни да празнуваме сръбската слава, не ни позволяваха да приказваме помежду си на майчиния си език, нападаха ни, че сме били "грозни бугараши", докато един ден се изправихме смело и им завявихме, че не им искаме ни меда, ни жилото, и избегахме от Сърбия. С признателност си спомням сега и за доброто, което ни сториха сърбите; те ни научиха да обичаме така силно своето и да мразим чуждото. Ние отидохме прости, ние бехме българи само по убеждение от дедо и баба; в Сърбия станахме просветени и убедени българи. Ако Груев не бе се измамил да иде в Сърбия, немаше на бъде Груев, баща на Вътрешната Революционна Организация..."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Христо Попкоцев или Христо поп Коцев (1869-1933) е виден български учител и революционер, член на ЦК на ВМОРО. През 1892 г. завършва славянска филология и литература в Софийския университет. Работи като екзархийски учител в Цариград, Одрин, Скопие, Солун, Щип и други. През 1896 г., заедно с Павел Генадиев, основава Одринския революционен комитет. Член на ЦК на ВМОРО (1896-1897; 1903-1904). Доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия, като е отличен с орден с корона. Кмет на Скопие от 1917 до 1918 година. Член на Илинденската организация и на Съюза на македонските емигрантски организации.
За повече информация за Христо Попкоцев тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 444 пъти.