Небезизвестното критично писмо на Иван Михайлов до правосъдния министър Васил Митаков след падането на Югославия.

...Законопроектътъ е продиктуванъ не само отъ нечии лични чувства. Той е и проява на пораженството, което започна на 1918 г. Политическото ви вѣрую отъ тогава насамъ относно Македония бѣ: никакво освободително движение, никакъвъ македонски въпросъ! Борческото дѣло поникна мимо желанието на българската държавна власть и въпрѣки противодeйствията ѝ.
Специално противъ нелегалния методъ, наложенъ на македонскитѣ българи за самозащита, отъ ваша страна идеха най-долнитѣ нападки и отричания. Ако довчерашнитѣ побeдители биха позволили едно разглеждане на македонския въпросъ, то, като най-добъръ свидетель въ полза на поробителя биха се явили писанията, внушени отъ български власти и обществени фактори, или търпени отъ тѣхъ. Страшенъ бѣ воятъ срещу този методъ, чрезъ който, впрочемъ, на два пѫти възкръсна българското царство – въ ХІІ вѣкъ при братята Асѣновци и въ ХІХ вѣкъ по поводъ на Априлското възстание.
Ние работихме еднакво и по двата метода – легално и революционно. А вие – само по метода на примирението. Презъ изтеклитѣ двадесетъ и три години за васъ не сѫществуваха и предатели на българския народъ; България стана нѣкакво Елдорадо за изменницитѣ; предателството започна да не прави никакво впечатление, като да бѣ безобидна мода. Почти всички разколници биваха взимани подъ закрилата на българската власть. Тя създаде и прочутото ренегатство, върху което тепърва ще има да узнава ужасяющи работи нашето общество. А относно Македония се проповѣдваше – даже отъ професори, на които държавата продължаваше да плаща – изселването на българитѣ, които се чувствуватъ такива, отъ македонскитѣ “чукари”. За добиране до власть въ София общественици и “държавници” бързаха да си спечелятъ благоволението на Бѣлградъ, като прѣдварително изсипваха купъ ругатни срѣщу македонското движение. Туй бѣ на пѫть да стане като неизбѣженъ протоколъ прѣди заминаването имъ за сръбската столица.
Българската власть обезбългари Южна Македония и Бѣломорието. Тя агитираше чрезъ свои пратеници за тая цѣль и на два пѫти продължи съ години срока за изселването – нѣщо, за което не я задължаваше договорътъ. Това бѣ въ пълния смисълъ на думата ликвидация съ македонския въпросъ и Македония. И за да се изкорени всѣка възможность за български претенции, бидоха продадени черквитѣ и училищата, черковнитѣ и училищни имоти, както и гробищата на дѣдитѣ ни. Даже при днешното неочаквано стечение на обстоятелствата подобна ликвидация е една лоша спънка за националния ни въпросъ. Представяте ли си колко голѣма прѣчка би била тя при малко по-други обстоятелства?
Тогава не е вече чудно, че въ архивитѣ на Обществото на народитѣ не може да се намѣри нито единъ документъ, чрезъ който да сѫ поискани не правата на поробенитѣ българи отъ страна на българското правителство, за което България имаше формално право, но съ който поне еднажъ да е протестирано отъ нейна страна срѣщу терора на завоевателя. Българщината въ Македония можеше да бѫде унищожена; историята щѣше да отбележи само гробното мълчание на свободна България.
Но има нѣщо повече. Години подъ редъ вашитѣ побратимски излияния убѣждаваха и външния свѣтъ, че въ Македония подъ сръбска власть всичко отива по медь и масло. Вашето държание бѣ най-полезния сътрудникъ за въдворяване на политическо и обществено мрътвило около името на нещастна Македония. Затова разтурихте легалнитѣ македонски сдружения, а се направиха опити за разстройство и на организациитѣ на емигриралитѣ въ Америка македонски българи. Обърнали се бѣхте на задоволена отъ договоритѣ държава. Въ свободна България сръбското влияние се ширеше така както въ старитѣ български царства византийското.
Да споменемъ ли и за 19 май 1934 г. – дѣло, за жалость, на български офицери, който ще остане най-срамна дата въ българската история? Неговата политика относно Македония изцѣло възприехте всички, които наследихте властьта. Единъ мѣсецъ прѣди смъртьта си Тодоръ Александровъ завеща, въ едно паметно свое окрѫжно, трагично признание, че е срещналъ отъ български срѣди повече спънки въ освободителната борба, отколкото отъ страна на гърци и сърби. Той бѣ щастливъ, че не доживѣ да види пълнитѣ размѣри на пораженството въ България...

...Не само не се разкайвамe за това, що сме вършили, но въ името на македонската свобода и сто пѫти бихме го извършили, ако би се наложило. Съ тѣзи дѣла ние се гордѣемъ, както съ цѣлото македонско освободително движение ще се гордѣе историята на българската нация. Прѣдъ това върховно усилие за правда и свобода, каквото е усилието на ВМРО, ще се прѣклони всѣки честенъ човѣкъ...

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Иван (Ванчо, Ванче) Михайлов Гаврилов (1896-1990, Рим, Италия) е легендарен български революционер, последният дългогодишен лидер на ВМРО.
За повече информация за автора тук

---