Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Бюлетин №1 по Разузнаването от Централния Комитет на ВМРО", Македония, 1927 година
Александър Протогеров от Охрид, Вардарска Македония - "Бюлетин №1 по Разузнаването от Централния Комитет на ВМРО", Македония, 1927 година


Увеличи
Описание

По силата на разпределението на задълженията между членовете на ЦК на ВМРО след 1925 г., ген. Александър Протогеров завежда разузнавателното бюро на Организацията, което чрез широка мрежа от информатори я държи в течение за събитията във Вардарска и Егейска Македония, както и за настроенията на местното население. През 1927 г. Протогеров компилира разузнавателните сведения в първия Бюлетин на ЦК по разузнаването на ВМРО. В него има данни за пограничната стража, жандармерията, контрачетите, милицията, културното състояние, духа и изявите на местните, както и сръбския и гръцкия държавен терор и последвалите от него афери.

Охрид:
Вън от училището всички фактори действуват в три направления. 1. Да застават населението да се казва, че е сръбско, като официално всички са заставени да се казват сърби. Обаче малко са лицата, които са повлияни - болшинството си остават добри българи и Охрид с право може да се каже, че си остава крепост на българщината (...) 2. Стремят се да убедят интелигентните българи и по-събудените, че принадлежат към особена македонска народност, без да са нито сърби, нито българи, но и на това те не се поддават. Действително, колкото за форма, много българи се казват ние сме "македонци", но това е за пред сърбите и пред съмнителните македонци. От лицата незапознати с историята срещат се мнозина, които добродушно верват в това и приемат да се казват, че са македонци - нито българи, нито сърби, без да помислят, че и влаха, и гърка, и евреина, и албанеца е македонец, но всички те не се казват македонци по народност, а си остават грък, влах, турчин, евреин, албанец и пр. 3. Ония, които не могат да накарат да не се казват, че са българи, изискват поне да не манифестират явно своята българска народност, защото официално те са се числили като сърби и на такива упорити интелигентни българи, сърбите са се мъчели да въздействуват по добър начин, като им казали, че никой не им запрещава да се наричат българи, обаче те не требвало да дават лош пример на онези поне, които не се чувствуват българи, да ги окуражават и те да се наричат българи...
Костур:
Народните празници не се празнуват. За минали славни дела и подвизи само се шушука в интимни разговори и срещи. Българският говор не се преследва, както по-рано; в пазарите в Костур, Хрупища и другаде българската реч се слуша както и по-рано. Децата вън от училището и при игрите свободно си приказват на майчиния си език. Преди 2-3 години учителите жестоко наказваха всеко дете, което би си позволило да продума български, даже на улицата.
Струмица:
В града навсекъде се говори български; всички са в очакване скоро да стане българско. Духът е висок, но не може да се проявява от страх. От една година, т.е. от хвърлянето бомбата в кафенето, сръбските жестокости намалеха...
Лерин:
Населението е със силен дух и очаква ежедневно свободата на Македония от автономистическото движение, за което много се говори даже и в гръцките среди. На пазара се говори все на български език, особено по селата, където и си пеят български песни; даже и бежанците гърци научиха се български, на какъвто език говорят с местните българи...
Скопие:
Духът на българското население е отличен. Българите често влизат в препирни с разните чиновници сърби и открито заявяват на сръбската полиция, че по-голема свобода е имало населението в турско време, отколкото сега и че училищата и черквите в турско време са били уредени. (...) Сръбските празници не се празнуват от българското население, освен по принуждение.
Леринско:
Един бивш андартски капитан /четнишки войвода/, родом от Източна Македония в една кръчма е пеял местни български песни и некой му забелезал защо пее български песни. Той като го напсувал хубаво, му отговорил: "Язък, че сме се борили за тези пезевенци; ядохме се помежду си, за да ни ядат главите тия Йорган-чоджук старо-гърците". Много се мразат помежду си местните гърци и гърците от стара Гърция, както е пък голема омразата между местните и бежанците.
Прилеп:
Духът е напълно запазен, говорът е български. Песните са български народни и революционни. Обичаите запазени старите. Нищо ново не е възприето, нещо повече, повлияно е и на сръбските чиновници да говорят български. По къщите има стари български книги, които се четат от децата...
Гевгели:
...Песни по улиците и кафенетата се пеят сръбски и местни любовни, а вкъщи при интимни вечеринки само български патриотически и други. Засега най-популярна била песента на покойния Тодор Александров. Почти всички са верни на националната кауза...


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в град Охрид Александър Николов Протогеров (1867 - 1928, София) е ВМОК, ВМОРО и ВМРО революционер и генерал от Българската армия.
Завършва Военното училище в София, като служи в Русе, където е ръководител на Българските освободителни братства и помощник на местното македоно-одринско дружество. Става член на ВМОК и участва в Горноджумайското въстание. Влиза във ВМОРО и става член на Централния комитет на организацията. Участва във войните за национално обединение на българите 1912 - 1918 г. По това време е част от Македоно-одринско опълчение и 11-та пехотна македонска дивизия на Българската армия, командва и Моравската военно-инспекционна област (1917 г.) и е началник на българските войски в Моравско, (Източна Сърбия). След войните е член на ЦК на ВМРО. Убит по време на междуособиците в организацията.
Посетете Уикипедия за повече информация за Александър Протогеров


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 547 пъти.