Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Борбата ще продължи до край", публикувано във в-к "Независима Македония", год. IV, бр. 166, София, 9 юли 1926 година
Георги Белев от Охрид, Вардарска Македония - "Борбата ще продължи до край", публикувано във в-к "Независима Македония", год. IV, бр. 166, София, 9 юли 1926 година


Увеличи
Описание

Македонскиятъ въпросъ сѫществува отъ 1878 год. Той се появи веднага слѣдъ Берлинския конгресъ, когато стана извѣстно, че Македония е оставена пакъ подъ турска власть. Отъ тогава до сега, кога по-слабо, кога по-усилено се води борба отъ българитѣ-македонци въ Македония и вънъ отъ нея за извоюване свободата на тая класическа страна. Въ тая борба македонскиятъ въпросъ мина прѣзъ много перипетии, а ние - македонскитѣ българи, прѣживѣхме голѣми страдания, голѣми радости и страшни разочарования.
Днесъ, обаче, голѣма е тѫгата ни за поробенъ отъ сърби и гърци роденъ край; днесъ сърби и гърци вилнеятъ изъ Македония и ѝ нанасятъ люти рани; но, колкото по-голѣми и по-дълбоки сѫ тия рани, толкова по-голѣма е нашата любовь къмъ измѫчената и многострадална родина. Толкова по-голѣми сѫ усилията ни за извоюване нейната свобода.
И наистина, борбата, която днесъ се води за свободата на Македония е чутовна и отъ день на день тя става по-интензивна, по-внушителна, по-страшна за поробителитѣ.
Виждайки това, сръбскитѣ и гръцки управници взиматъ мѣрки да париратъ нашата борба, нашитѣ усилия и да осигурятъ своята плячка на всѣка цѣна. За тая цѣль тѣ сключватъ договори, съюзи и съглашения съ малки и велики сили; за сѫщата цѣль тѣ, непризнавайки да има малцинства у тѣхъ, подъ мълчаливо одобрение и дори насърдчение на великитѣ сили побѣдителки, бързатъ да обезбългарятъ Македония; гърцитѣ - като избиватъ и прогонватъ задъ граница българитѣ, а сърбитѣ - чрезъ убийства и нечуванъ тероръ заставятъ българитѣ подъ тѣхна власть да говорятъ, да мислятъ и да чувствуватъ по сръбски.
До колко ще успѣятъ тѣ въ своите замисли, това ще покаже бѫдещето; но едно е което ние можемъ да кажемъ на нашитѣ поробители и на тѣхнитѣ покровители, че отъ какъ свѣтъ свѣтува, насилието никога не е докарвало щастие и величие на насилницитѣ, а тъкмо обратното: колкото по-силенъ е натиска отгорѣ, толкова по-голѣмъ е отпора отдоле на потиснатитѣ. А пъкъ историята ни учи, че държави, крѣпящи се на беззакония и на насилието, бърже се разлагатъ и разпадатъ и обикновено - тѣ свършватъ съ погромъ и катастрофа.
Това е още по-вѣрно за едни малки, бѣдни и слабокултурни държави каквито сѫ Сърбия и Гърция, дѣто потиснатитѣ поробени българи сѫ калени въ национални и черковни борби, сѫ калени въ революции и войни, сѫ силно проникнати отъ национално чувство, отъ чувство да живѣятъ свободенъ, независимъ политически животъ и сѫ рѣшени да продължатъ борбата докрай - до извоюването свободата на Македония.
Надеждитѣ на сърби и гърци, градени на иднитѣ македонски поколѣния, които ще бѫдатъ възпитани въ сръбски и гръцки училища, въ сръбски и гръцки духъ, сѫ надежди градени на пѣсъкъ, надежди - възлагани на сапуненъ мехуръ.
Македония не е Моравско, тя не е Тесалия и Епиръ. Македония има своя чутовна стара и нова българска история; Македония има именити български свѣтила отъ първа величина: Св. братия Кирилъ и Методий, Св. Климентъ Охридски, царь Самуилъ, Отецъ Паиси, бр. Миладинови, Жинзифовъ, Даме, Гоце, Пере, Тодоръ и плеада други борци - светци; въ Македония всѣка педа земя има своя нова приказна история за водени кървави национални, черковни и особено политически борби за извоюване свободата на тая страна. Това всѣки и въ всѣко врѣме ще узнае отъ безсмъртните съчинения на хора незаинтересовани въ нашитѣ съсѣдски разпри; това никой не може да укрие отъ иднитѣ македонски поколения; това тѣ ще узнаятъ и отъ дивнитѣ пѣсни и чутовни разкази на своите бащи и майки.
Всенародни праздници, като тия: за Св. Братя Кирилъ и Методий, деньтъ на Македония и др. свято ще се пазятъ и тачатъ отъ днешнитѣ и иднитѣ македонски поколения; тѣ ще будятъ спомени за близко и далечно минало, за настоящето и за надеждното бѫдеще.
Явно е, иднитѣ македонски поколения не ще станатъ никога сърби, нито пъкъ гърци. Наопаки, тия поколения, виждайки какъ сърби и гърци се гаврятъ съ тѣхния милъ майчинъ езикъ, съ тѣхната родна култура, съ тѣхнитѣ свободи и човѣшки права, съ още по-голѣма стръвь и жарь ще се борятъ за извоюването свободата на Македония. Иднитѣ македонски поколения и отъ двата пола, ясно съзнаващи своя дългъ къмъ поробената татковина, още отсега, отъ ранни години се мобилизиратъ и на всѣкѫде, изъ цѣлия свѣтъ се стѣгатъ и организиратъ въ младежки и академически организации и отъ ранни години се калятъ въ любовь гореща къмъ родината, въ борба съ поробителитѣ за извоюване свободата на Македония.
Ето защо, днесъ, утрѣ, всѣкога, борбата за извоюването свободата на Македония не ще прѣстане; тя ще продължи до край - до извоюване на желаната свобода.


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Охрид Георги Иванов Белев (1875-1945, София) е ВМОК революционер, член на Младата македонска книжовна дружина, член на Охридското македонско братство, участник в Илинденско-Преображенското въстание и последен директор на Солунската българска гимназия преди закриването и от новите гръцки власти през 1913 година.
За повече информация за автора тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 463 пъти.