Спомените на Антон (Андон) Димитров Филахтечев, един от основателите на ВМОРО, за кобната 1913 г. и терзанията, на които е подложен от "съюзниците" гърци и сърби в родната си Македония.

"...Неописуема бе радостта на децата ми, като гледаха как български войници бодри и с песни се качиха по стълбите на съседния до нас параход. Но още по-голема бе радостта им когато на другия ден редица български офицери посетиха нашия параход и благоволиха да останах известно време в нашия салон на чаша бира...

Чух часът да бие три. Уморен от дългия път, съкрушен душевно, сгуших се в един ъгъл на стаята и почнах да размишлявам върху съдбините на нещастния македонец българин, който е останал под сръбско и гръцко владичество.
Ужас ме обхвана, когато внезапне чух в съседната стая глух подземен глас:
- Сърбин ли? Майката верата сръбска...Бугарка майка ме родила, бугарин ке умрам. Удрете колко можете. Мръсната ми снага можете да я бодите, но чистата ми бугарска душа ке я предам горе тамо на небето... Кой ли ще е този нещастен българин, рекох си аз. Ами ако почне и с мене същата история? Пред тези мисли, отначало аз изгубих кураж. Но като си припомних за безбройните жертви, които българския народ е дал, за великите подвизи, които той е извършил, за всеобщото страдание на всичко българско,аз се поукуражих малко и чаках с нетърпение зората, за да видя къде съм и от що съм обиколен...

Колата застана и аз изскокнах от нея и се затекох към двамата български часови, като оставих в колата моите съпътници заедно с багажа си.
- Имали спасение тук за българин попитах аз бодрите войници.
- Ти българин ли си, ме запитаха те.
- Да, българин съм, рекох."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Андон Димитров Филахтечев (1867-1933) е изтъкнат български революционер, правист и просветен деец; един от основателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

---