Кузман Шапкарев за сръбската пропаганда:

Еднокръвните, едноверните и съседни наши братя, Сърбите, като не могоха да сполучат чрез несправедливата, братоубийствена и неудачна за них война от 1885 год. да уничтожат до крак бугарските бахчовани, Татаро-бугарите, както често просветени уж мъже от Сръбска кръв си позволяват да ни накичват, та да останеше бъдъщата плячка, - Стара Сърбия, както тия наричат целата Македония с една част от северна Албания и неколко окръзи даже от Княжество България, само на техно разположение, то напоследък, с надежда и пълно уверение на по-голем успех и пълна сполука, преобразили тактът на воюванието си, изменили начина на пленение, подновили и поусилили методата, с която през 1878 год. грабнаха Враня и Пирот.
Те зели сега да воюват против нас и да пленят отечеството ни не вече чрез физическите си сили, които в последнята война се изобличиха за недостатъчни, некадърни и неспособни, а с други интригантски средства, които, ако беха употребили 30-40 години по-рано, ще можеха негли с некоя вероятност да постигнат до негде целта си, а те сега, на 12-й час, според Евангелското изречение, се събудиха, когато началото и чувството на народността у всекого се е събудило вече.
Нравственната си интригантска армия те твърде предвидливо разделили на две паралелни крила. Едно пуснали по-между жъртвата - Македонското българско население, което чрез подкупени некои извърги, македонски безделници (срам да ги бие), и некадърни за друга работа, освен да се продават за по три минца месечна плата, равна със стойността на едно благородно (!) животно, именно такви, едни от които до вчера или некли са работили и писвали против самите тех, против същите тези днешни свои патрони, и против техната идея, чрез тези подкупени пропагандисти да го смущават и парализират, да го привлечат към Сърбизма, - да го посърбят, ако не културно, а то, съчувствието му поне да пленят и спечелят, да му вдъхнат сърбската велика идея, да го накарат да мисли себе за Сърбско, а не Българско, както искони си се знае, или най-после по крайней мере, ако не друго, а то, по примера на Еллинските и други пропаганди, с които се виждат Сърбите да са в пълно съгласие, да го разцепят и раздробят на дребни частички и залъчета, та така да улеснят постижението на целта си, идея или по-право, мечта, каквато Гърците през цело 500 годишното си духовно господствуванье над това население и при всичките си удобни случаи и всевъзможни средства, на които през толко дълго време располагали, пак немогоха да прокарат с изключение на твърде незначителни точки. Те, Сърбите, или по справедливо, техните великоидеисти Милоевичевци и c-ie, не си гледат домашната ръжда, що ги поплатила до гуша; не се сещат, че на гърба им тежи 400 милиона динари Швабскочифутски дълг, който най-после ще им продаде и самите легла, като им продал вече капата; не гледат че селото им се плени, че къщата им гори от вси страни, че земята им икономически е съвършено опропастена, че станала чифутски чифлик, че и те самите не след дълго време ще станат чифутски имоти, - робяши; не виждат с очите си, че всичкото им имущество, всичко мило и драго заложили са си на поменутите Авструмаджарски взаимодавци, които един ден не ще се забавят да им кажат: "станете от тука, това место е наше, купили сме го с паричките си"; не гледат, че сърбский народ от ден на ден все повече и повече страда и достигнал е вече на самия брег, на самото устие на пропастта си; без да гледат, казвам, на всичкото си това явно гибелно състояние, сърбските Милоевичевци, като мухлюзинът, що викал на улога: "стани бре, удри, що кье дойде, аз тегля", с отсъствующите си и скуднейши средства, заловили са се за пропагандиранье - пратили в Македония и пращат нарочити пропагандисти, огромно плащани, за да посърбват тамошното българско население, грижат се и се трудят да основат и подържат сърбски училища в страната и тако далjе...

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Кузман Шапкарев (1834-1909, София) е виден български възрожденски книжовник, фолклорист, редовен член на Българското книжовно дружество, днес БАН (1900), роден в град Охрид.
За повече информация за автора тук

---