Пространен тезисен материал на Ванче Михайлов от времето му като софийски пунктов началник на ВМРО. Изнесената позиция е фундаментът на визията на Михайлов за дейността на ВМРО след Ньой.
Миналото, настоящето и бъдещето са само борба. Всека епоха и всеки народ живеят със своите разбирания и нужди: човекът или народът се мъчат да наредят живота си съобразно тех. Който остави нуждите и разбиранията на произвола на съдбата, обезличава се – човека в обществото, народа – в човечеството...
Сърбия и Гърция не са анадолски страни, материалната им култура и изобщо външните форми на живота в тех не особено се различават от тия в страни, напр. като България. Тогава защо се борят македонците и защо сърби и гърци ги притискат? Да не би защото ние искаме Автономна Македония, която обещава по-големо изобилие от блага? – Автономията сама по себе си не ги плаши, а се боят, че тогава не ще могат да посърбят и погърчат българите.
В миналото и сега, излиза, че българите в Македония се инжектират за борба от националния си усет. А това е нещо нематериално, или по-добре – нематериалистично. Куцовласите, турците и албанците, до известна степен и евреите, се борят или не са доволни днес все заради погазени духовни блага. Процеса на национално обособяване, който за много народи се извърши в миналия век, за нас още не е минал. Там е същността на нашата проблема и борби. Израстне ли и закрепи ли се в Македония сръбско поколение – свършено е със стария и истински македонски въпрос, па ако ще би народа сръбски вече да яде само хляб и сухи корени. Може да има борби, но те ще бъдат други, социални, както ги има всекога в живота на народите...
Македонското революционно дело е ултра-идеалистично: то е една религия и диша чрез вярата си. Който престъпи прага на революционния храм без вяра, той е от друго вероизповедание, той е само присъствующ, зрител и даже баласт за движението. От вярата произлиза предаността. А без преданост не може да се върши никаква работа. Най-полезни за едно революционно дело са най-преданите лица, защото те устояват докрай...
Македонецът революционер е самоотречено същество. Повече от всички други той работи не за себе си, не и за настоящето, а за бъдещето и за другите. В революцията той не встъпва с разчет сам, лично да види, да вкуси, да се радва от постигнатия успех; там той дава, губи от собствените притежания на спокойствие, доволство и сигурност.
Терористът заема специално, изключително място в македонското революционно движение. Докато идеологът дава интелектуална сила на борбата и е големият ѝ вдъхновител, а организаторът подготвя онова, което врагът и света има да видят на другия ден, стягайки широкия фронт на борбата, терористът е героя на решителните моменти и на застрашените места. Фанатикът идеолог може да се намира на стотици километри далеч от арената на борбата и спокойно да работи, но организатора и терориста трябва да са много близо. И докато организаторът извършва практическата си задача по-успешно, когато е скрит от врага, терористът обикновено е заставен да бъде до самия неприятел, лице с лице.
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Иван (Ванчо, Ванче) Михайлов Гаврилов (1896-1990, Рим, Италия)
е легендарен български революционер, последният дългогодишен
лидер на ВМРО.
За повече информация за автора тук