

ВМОРО революционерът, публицист и поет Арсени Йовков от с. Селци, Стружко за поета Пенчо Славейков .
"Всред делничния водовъртеж на кипящия ни политически живот болезнено се дочу един тъжен отзвук: ненадейната вест за печалната кончина на Пенчо Славейков. Унесената към политическа суета българска интелигенция за миг се почувствува скръбно изненадана и дочува се вече навред тъжния оплак за загубата на една крупна българска личност. Свинксът на нашата литература, поетът, който малко бе разбиран от читатели и слушатели,
със своята смърт накара да жалят дори всички ония, които малко го познаваха. Това е впрочем участта на всички видни хора."
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Роденият в Стружкото село Селци Арсени Танасков Йовков (1882-1924) е ВМОРО революционер, публицист и поет. Участва в Илинденско-Пребраженското въстание като след въстанието емигрира в България. Основава Дебърското македонско братство в София. Участва във войните за национално обединение. По време на Първата световна война е кмет на окупираната от българската армия Прищина (1917-1918). След 1921 година Арсени Йовков е един от ръководителите на Илинденската организация и е главен редактор (1921-1924) на вестник "Илинден". Убит е по време на Горноджумайските събития. Автор е на поемите "Проклетина" (1905) "Люлебургаз" (1912), както и на "Ода за 1000 годишнината на Цар Борис" (1907).
За повече информация за автора тук