Изключително ценните спомени на българския офицер и общественик Станимир Топуков от Кратово за малко познатата Солунската българска търговска гимназия и нейното значение за македонските българи .

"Незабравими ще останат за възпитаниците на тази гимназия преживените извън пансиона часове на следобедните общи празднични излети в близката околност на Солун, като Бешчинар, по Ортач, към Киречкьой, зад Еди-куле, разходките по море от Беяс-Куле към Алатини пред високите тежки линии на възпетия от цел свeт престарел Олимп и пр.. Незабравими остават и спомените ни за по-далечните излети до Кукуш, Енидже-Вардар и др... Но спомените за екскурзията, която предприехме през 1910 год. из пределите на свободна България на чело с некои от многообичaнитe наши възпитатели, никога не ще могат да се изтрият из паметта ни. Тогава ние заминахме с влак през Одрин стигнахме в граничното село Любимец, където требваше да престоим неколко часа. Беше праздничен ден. Използвахме престоя, за да разгледаме първото на пътя ни българско селище. Със сълзи на умиление ние се радвахме на всичко, каквото виждахме на българска земя: и на униформата на войниците и на отлично стегнатите български офицери, и на осанката на мили български старци, и на добре подредените училище и черква. Отзовахме се на селския мегдан. Всичко живо беше там на хорото. Обградиха ни жени, мъже, деца, моми, радваха ни се, разпитваха ни, милваха ни. Бехме поогладнели. Разтичаха се и ни нагостиха отлично. Потеглихме с влака, изпратени от всичко живо в селото с най-сърдечни пожелания. Посетихме градовете: Пловдив, София, В.-Търново, Плевен, Свищов, Русе и Варна, като във всеки градъ бехме причаквани и изпращани на гарите от учениците на всички местни гимназии, с музики на чело, от целия учителски персонал и големи маси от народ. В наше лице свободният български народ приемаше робска братска Македония. Затова и приемът беше неописуем — пропит с всеотдайната братска обич и радост. При тази едномесечна екскурзия, която измина като в радостно-мъчителен сън, целият ни път бе постлан с благоуханните цветя откъснати от сърдцата на свободни братя, цветя на безгранична братска задушевност и преданност, и беше изобилно оросен със сълзи от изблик на радост и мъка: радост за тех и за нас, че сме при тех, макар и за много малко време, и тежка мъка, която всички изпитвахме за злата участ на брата роб в Македония. Всички ние, които имахме щастието да се числим към тези екскурзианти, до живот ще пазим незаличими спомени от тази екскурзия за лица, моменти, пламенни речи, братски целувки, банкети, масови най-сърдечни причаквания и изпращания и пр... Екскурзията завърши във Варна. От тук заминахме за Цариград с парахода „Борис“. На тръгване с парахода, хилядно множество от ученици и граждани с музики и общо пеене „Шуми Марица“ ни изпрати за Цариград. И ние пехме с всичкия си глас, сподавен от неизказано тежка мъка в гърдите ни. С най-голема душевна болка и със сълзи се откъснахме от брега на хубавата свободна българска земя. След този сън, пълен с чар и преживен в изблика на мъчителна радост, ние требваше да се върнем пак в нашата страдаща родина..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият през 1894 г. в град Кратово Станимир Иванов Топуков е български финансист, литератор и общественик, деец на Съюза на македонските емигрантски организации, председател на Кратовското благотворително братство, офицер от Българската армия и участник в Първата световна война. Негов чичо е ВМРО революционерът Георги Топуков от Кратово, а първи братовчед му е ВМРО деецът и български журналист Страхил Топуков , също от Кратово.

---