На 3 март 1924 г., по време на поредната криза по оста София-Белград, деветоюнското правителство на Александър Цанков предприема арести на легални македонски дейци в опит да предотврати евентуална сръбска военна намеса. Органът на Илинденската организация "Пирин" подлага на унищожителна критика унизителното държание на държавното ръководство, което провокира последното да закрие редица легални македонски вестници. На 17 април Ръководното тяло на Илинденската организация - Георги Занков, Марко Иванов, Анастас Ляпчев, Славчо Абазов, Александър Евтимов и Иван Москов, Контролната комисия - Славчо Пирчев, Владислав Ковачев и Михаил Чаков, и Редакционният комитет - Владо Георгиев и Арсений Йовков , изпращат небезизвестния си протестен меморандум до МС, в който апелират създаване на Независима Македония и Балканска федерация и възстановяване на правата им.
Прочее колчем се погледне основно, ясно е на нас, че не само тия мерки са сериозни, ами следват своя начертан път, за да отстранат в лицето на македонската дейност всичко онова, що се изпречва пред българската държава по пътя на сближението ѝ със Сърбия, и ще следват тия мерки, или докато македонските организации станат, противно на своите идеали авангард на българската държавна политика, или докато те се разрушат. Разликата в прилагането на тия тенденции при едно или друго правителство се състои само в тактиката: докато кабинета Стамболийски действуваше брутално, председателствуваният от Вас кабинет действува или чрез подравяне авторитета на организациите, като често хвърля свои грехове върху македонци, или чрез една система на постепенни мерки. Малко важи, че ний сме легална организация, малко значи, че със суспендиране вестници се суспендират собствени законоположения, малко значи, че с преследване, със спиране вестници се дава вид пред неприятелите, че наистина има нещо конспиративно в легалната наша организация, малко значение има най-сетне и факта, че един вестник, едно събрание, един филм не може да бъде повод за чужди неприятелски действия, ако международното положение не позволява такова нещо, и че обратно: ако то позволява - поводи ще се доставят много лесно, ала пак не от македонски редакции, а от македонски граници. Да, малко значение имат всички тия противоречия, защото важна е целта. А тая цел - подчиняването на македонския въпрос и македонската емиграционна дейност на българските държавни интереси - е историческият път на българската държава.
И ако днес, по повод спирането на органа ни в-к "Пирин", ви го казваме публично, това е защото мислим, че изнасянето на истина е най-силният протест.
Тая истина изнасяме и пред Вас и пред нашите другари илинденци, за да могат те сами да теглят заключенията си от непрекъснатите спремо нас мерки от страна на правителството Ви; изнасяме я, за да се тури край на легендата, че има и днес български държавни мъже македонофили.
Едновременно с това дължим на Ви заявим, че в името на самостойния наш идеал, който ний не може да поднасяме в жертва на Вашите държавни тенденции, ний еднъж завинаги требва да бъдем третирани не като част от българската държава, а като независим политически елемент, макар и да сме едноплеменници и добри българи. В името на тая независимост, ний имаме самостойни права, каквито имат всички гости на българската държава: турци, арменци, руси, гърци и пр. Все поради същата причина ний успехме да си запазим македонския правопис от посегателството на бившия кабинет, все поради същите причини ний искаме да се запазим от Ваши сега посегателства върху македонската преса, върху македонски организационен живот, защото ако Ньойския договор пледира тия права за нашите събратя в Сърбия и Гърция, каква ирония на съдбата да ни се отнемат те тук!

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Илинденската организация е взаимоспомагателна и културно-просветна организация на български бежанци от Македония, бивши участници в националноосвободителното движение, съществувала в периода 1921-1947 г.
За повече информация за организацията тук

---