Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Характеристика на сърбина" (машинопис), Рим, 1962 година
Иван Михайлов от Ново село, Щип, Вардарска Македония - "Характеристика на сърбина" (машинопис), Рим, 1962 година


Увеличи
Описание

Материалът е предназначен за краткопросъществувалата радио емисия "Македония" в Мадрид през 1961-1962 г.
Сърбинът е шовинист. Той говори за всичко сръбско в превъзходна степен: всичко сръбско е най-добро, най-хубаво, най-съвършено. Сръбският език е най-мелодичният, сръбската народна поезия е най-съвършена и пр. - ще чуете да ви говорят сърби. Преди неколко години една сръбска учителка беше написала книга, в която твърдеше, че Исус Христос е сърбин. "Говори сръбски та и Бог да те разбере", има една поговорка на сръбски език.
Сърбинът е империалист. С изключения на въстанията през 1804 и 1815 год. всички войни на сърбите оттогава досега имат завоевателен характер с обект главно български земи. Сръбските войни коренно се различават от българските, които имаха за цел освобождение и обединение на българския народ.
Като политик сърбинът е неискрен, двуличен, лукав, вероломен, безогледен и се ръководи от принципа: "Целта оправдава средствата". Историята на отношенията на сърбите със съседите им, особено с нас, българите, е пълна с факти, които това потвърждават. Степан Радич, който от хърватите може би най-добре познаваше сърбите, ги наричаше цинцари, под което той разбираше представители на най-безогледната византийщина. Радич имаше предвид преди всичко измамите на сърбите по отношение на хърватите. Още повече са случаите, в които сърбите са измамили нас, българите, в далечно и близко минало. Преди освобождението на България сърбите на неколко пъти беха обещавали на българските въстаници помощ за въстание против Турция и в решителния момент не само не са изпълнявали обещанията си, но и в некои случаи са предупреждавали турците, което е струвало на нашия народ много кръв, напразно пролета. В писанията на Раковски, Ботев и др. българи от оная епоха намираме много примери от тоя род.(...)
Сърбинът е добър борец, но не толкова, колкото иска да се представя. Той има слабостта да се хвали и да минава за много голем юнак. От много образовани сърби ще чуете, че в 1913 г. те са превзели Одрин, когато в действителност техната роля там беше второстепенна. В техните учебници по история пише, че главният бой на Балканската война бил тоя при Куманово, че там била решена съдбата на Турция, което буди смех у познавачите на действителното положение, защото главната турска сила беше срещу българската войска. Мнението на македонските българи, изградено върху непосредствени наблюдения и опит за сръбското юначество е изразено в народната поговорка: "що е сърбин, все е юнак, на мъртво куче нож вади, от живо три дни бега". Пак в Македония ще чуете:"Сърбинът е като куче: оставиш ли се, ще те лае и може да те нападне, подгониш ли го, бега." Като боец сърбинът винаги бил бит от българина. Затова сърбинът има голем страх от българина. От никой свой съсед сърбите не се страхуват толкова, колкото от българите.(...)
В своята държава сърбинът не търпи друга народност освен сръбската. В границите на Сърбия от 1912 г. всичко беше провъзгласено за сръбско, включително и циганите. Например, евреите в Сърбия беха наричани "сърби мойсеевске вере". По-късно, в Югославия, сръбското управление подложи на посърбяване всички несръбски народности.
Като чиновник сърбинът е корумпиран. В Сърбия можеш да извършиш най-големото престъпление, но дадеш ли пари, ще се спасиш. Корупцията всред чиновничеството, която беше достигнала страхотни размери, е една от главните причини за пропадането на сръбската държава, според констатации на самите сърби.
Сърбинът е гуляджия и женкар. На тия негови отрицателни особености неведнъж са се спирали с загриженост сърби анализатори на сръбския характер. Сърбинът гледа да му мине животът леко. За утрешния ден много не мисли.
Сърбинът е повърхностен, лекомислен без усет за реалното. След преврата на генерал Симович от 27 март 1941 г. много сърби са говорили, че ако Хитлер обяви война на сърбите, ще си намери белята; че за неколко дена ще отидат в Берлин и пр. В една песен, която са пеели сръбските полкове в надвечерието на германския поход срещу Югославия, се казва, че на Хитлер е било съдено да загине на Балканите, т. е. от сърбите.
За разлика от българина, например, интересът у сърбина към духовния живот е слаб.
Сърбинът мрази българина тъй както не мрази никой друг народ.


Източник: КЦ "Иван Михайлов" - Битоля.

Автор: Иван (Ванчо, Ванче) Михайлов Гаврилов (1896-1990, Рим, Италия) е легендарен български революционер, последният дългогодишен лидер на ВМРО.
За повече информация за автора тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 1360 пъти.