"Костурският говор е краен югозападен български говор, притежаващ много архаични черти не само в областта на фонетиката, но и в лексиката. Словното богатство на говора досега не е изследвано и имаше опасност то да остане неизвестно на славистиката поради асимилацията на българското население в тая област.
Лексиката на говора се състои от четири пласта: общославянски речников фонд, лексикални единици, характерни само за българския език, местен пласт (диалектна лексика) и заемки. В общославянската лексика е отразено въздействието на историческите фонетични закони, характерни за българския език изобщо и за говора. В костурския говор са се запазили старинни думи, които не се срещат в съвременния български книжовен език, но са налице в наши диалекти и други славянски езици: листопат 'ноември', сало 'свинска мас', ина 'скреж'ми се мние 'струва ми се', клавам 'слагам', сърва 'късам', гърст 'каквото се побира и в двете шепи', рот 'предната част на лицето', греда 'идвам', ести (3л. ед. ч. от съм) и др.
Интерес будят и многобройните противопоставителни диалектизми с интереса вътрешна форма и словообразователна система като помин 'съдба', докреп 'опора', литашка 'пеперуда', ума 'помня', покланатйе 'поздрав', кокошчина 'птицевъдство', киселина 'оцет', мъртва 'задушница', кисловина 'киселина', и пр.
Много понятия, които в книжовния език се изразяват описателно, в костурския говор имат специална форма. Като такива могат да се посочат студеница 'потреперване на телото от студ и страх', огойка 'юношеска пъпка', полежина 'полегнала нива', попретка 'домашна седянка', кастратина 'отсечена клонка', лозенка 'лозова пръчка'и др.
На говора до 1913 г. оказвал влияние и книжовният български език посредством училищата и църквите, революционна дейност на ВМОРО, гурбетчийството на костурчани в центъра на българското възраждане - Цариград и в България. Като резултат на това влияние влезли в говора думите, въпрос, въстанйе, четник, комитин, ръководител, заповет, ропство, служба 'църковна служба', вниманйе, недостоен, затвор, четам, учител, глоба и др.
В костурския говор се срещат много турски и гръцки заемки, както в другите наши говори поради известни исторически причини. Международната лексика е влязла в говора посредством българския книжовен език, гръцкия и турския език.
Както във фонетико-морфологично отношение, така и в лексикално костурският говор е сравнително близък до книжовния български език. Той споделя много източнобългарски черти..."

Източник: Книгата е предоставена от Л. Королов.

Автор: Благой Стефанов Шклифов (1935-2003) е български езиковед и диалектолог, изследовател на крайните югозападни български говори, роден и загинал в Егейска Македония.
За повече информация за автора тук

---