Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Издигането на кравая в обреда на семейната "служба" и "слава", публикувано в сп. "Македонски преглед. Списание за наука, литература и обществен живот", год. VII, кн. 1, София, 1931 година
Любомир Милетич от Щип, Вардарска Македония - "Издигането на кравая в обреда на семейната "служба" и "слава", публикувано в сп. "Македонски преглед. Списание за наука, литература и обществен живот", год. VII, кн. 1, София, 1931 година


Увеличи
Описание

Подробно изследване на професор Любомир Милетич, в което сравнява обредните ритуали в българската "служба" и сръбската "слава", оборвайки тезата за сръбската уникалност на славата.

От досегашните най-нови изследвания върху празнуването "служба" у нас и тъй нареч[ената] "слава" у сърбите вече несъмнено се установява не само пълно сходство между досежния празничен обред у двата народа, но също така и еднаквият им чузд произход: указва се, че "служба" и "слава" са заимствуван черковен обред главно от Византия, така че всъщност рухват всички досегашни умувания специално от страна на сръбската наука с тенденция да се придаде на "слава" характер на национално-етнографичен белег, свойствен уж само на сърбите - според известното изречение "где je слава, ту je србин". (...)
Ако празненството "служба" се извършва според по-старите традиции, то има три части. На първия ден, в навечерието на празника вечерница, се канят на вечерята близки роднини и съседите; на другия ден е главното тържество, когато сутринта се занасят коливото и кравяат в черква, за да ги опее свещеникът; на третия ден, наречен патерица, чупят кравая от който едната половина се изяжда, а другата оставят при иконите и пр...
В сръбската "слава" предимно значение има чупенето на хлеба, при което най-важният момент е, когато свещеникът разреже кравая (колача) и когато го издигне - "дизане у славу". Свещеникът издига кравая и заедно със стопанина го завърта три пъти като пее "Исаие ликуй" и др. В некои места домакинът издига част от своя "колач" до тавана, "за да расте пшеницата до тавана".


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в град Щип акад. проф. д-р Любомир Георгиев Милетич (1863-1937, София) е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на 19 век и първата половина на 20 век, работил в сферата на езикознанието (и особено диалектологията), етнографията и историята. Сред най-изявените деятели и учредител на създадения в София Македонския научен институт. В негова чест е кръстен нос Милетич в Антарктида.
За повече информация за автора тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 534 пъти.