"Духовната и политическа връзка между българите от Мизия, Тракия, Македония и между българите от моравската долина, никой път не е прекинвала. Между тех винаги е съществувала, а съществува и днес, тесна връзка, която се изразява в бита, легендите, поверията, култа и народната песен. Между живота на десния брег на Дунава и тоя на Марица и Охридското езеро, нема никаква разлика...

От некои данни, които събрах през последната година, явно става, че В. Левски е прескачал границите на Македония с апостолска мисия и с цел за политически сондажи. Най-характерното в случая е, че Левски се е опитал да разузнава за македонския българин от гр. Щип, също тъй, както Гоце Делчев и Даме Груев избраха тоя град като опитно поле за своята бъдеща революционна дейност.
За идването на Васил Левски в Щип знаят само двама свидетели: единият е престарелия македонски книжар хаджи Михаил Костенцев, брат на стария учител и книжовник Арсений Костенцев, а вторият - хаджи Мише хаджи Кимов, сега вече покойник. Хаджи Михаил Костенцев, който сега живее на бул. "М. Луиза" в София, на 1851 година за пръв път открил книжарница в Щип. Тогава бил на 39 год. възраст. Той, обаче, не оставал да продава полезните за народа книжки само в книжарницата си, а много често тургал стоката си в сандъци, товарял ги на кон и обикалял македонските градове да ги разпродава. След кратко време дедо Костенцев развил своята работа и влезнал във връзки с Хр. Г. Данов и Д. В. Манчов в Пловдив...
През пролетта на 1864 година дедо Костенцев привършил книгите си, яхнал коня си и лично дошел при Данова в Пловдив да си избере и вземе книжки за продан. Един ден, когато бил в книжарницата на Данова, хаджи Костенцев бил извикан на страна и бил въведен в една странична стая. Тук той видел един млад човек, облечен като пътующ търговец. Данов запознал Костенцева с тоя човек, който бил самия Васил Левски. - Ето кой човек ще свърши тая работа в Македония - рекъл Данов, като се обърнал към Левски...
Три месеца подир това, през летото преди Петровден, г. Костенцев една сутрин седел самичък на пешкюна на книжарницата си в Щип. Неочаквано в магазина му влезнал един чужденец, обут във високи чизми, с чанта на рамо и се здрависал с книжаря. Г-н Костенцев скоро познал в лицето на тоя гост, познайника от стаичката в Дановата книжарница в Пловдив. Левски седнал на едно столче в магазина и почнал сладкодумно да разправя за разни неща... Тоя ден Левски бил на гости в домът на г. Костенцев...След като пренощувал в Костенцева, Левски на другия ден се събудил рано и отпътувал на негде, като заявил, че ще се върне обратно за София и Пловдив.
Г-н Костенцев, обаче, се съмнява, че Левски се е върнал обратно към София, както се съмнява и в целта за идването му в Щип. Предположението е, че апостола е идвал с по-друга мисия и че на другия ден той се е отправил към западните градове на Македония.

Според другия свидетел, Х. Мише Х. Кимов сега покойник, който е разправял това на своите близки, Васил Левски е идвал и други пъти в Щип. Именувал се Асланоолу и носил с себе си едно сандъче, което поставял на триножник в чаршията и правил публични опити с лепене на счупени чаши и чинии. Тоя невинен и модерен за времето занаят пазил апостола пред турците и му позволявал свободно да се движи и върши своята апостолска дейност..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в град Щип Петър поп Иванов Ковачев (известен като Петър Завоев, 1880-1969, София) е български журналист, писател и изследовател. Завършва Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий" и след това работи като журналист в София и Пловдив. През 1905 г. става един от инициаторите за образуването на Съюзът на българските журналисти в София. По време на Балканските войни е част от 12 лозенградска дружина на Македоно-одринското опълчение на Българската армия. През 1923 г. е един от основателите на Македонския научен институт в София и става председател на Щипското благотворително братство. След преврата от 09.IX.1944 г. комунистите преследват П. Завоев като изземват негови книги и го изселват в Ловеч.
За повече информация за автора тук

---