Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Бюлетин №11 (Долу Маските)", Пловдив, 1922 година
Пловдивско македонско благотворително дружество "Гоце Делчев" - "Бюлетин №11 (Долу Маските)", Пловдив, 1922 година


Увеличи
Описание

"...Днес партийните вестници са потопени в сълзите и лигите на политическите фарисеи, които и в дадения случай търгуват с нещастието на България, като се надпреварват кой повече да плаче и по-лесно да измами избирателния добитък. И всички плачат над чужд гроб, над гроба на България. Или по право, те плачат над своята собствена жертва.

Защото, кои са тия, що са се трогнали от злата участ на България? Не са ли същите, които в продължение на 45 години употребиха най-старателно всичките свои усилия да доведат страната до днешното ѝ положение? И коя е тая политическа партия в България, що може да се похвали, че с нищо не е допринесла за разгромяването на страната? Нека почнем от най-десните: народняците и цанковистите ли? - Нима не беха те авторите на фамозния Балкански Съюз за поделбата на Македония и не те ли почнаха войната през 1912 година? Не те ли създадоха "неотговорния фактор" в България, не те ли му поднесоха измененията на чл. 17, не те ли му създадоха условия да сключва тайни договори и тласне страната в авантюри? Демократите ли? - Кой се подложи на Фердинанда да биде обявена "независимостта" и се даде осезателен израз на българския държавен империализъм? Не конкурираха ли демократите с народняци и цанковисти, кой да даде повече гласа във Великото народно събрание за изменения на чл. 17 от конституцията? Не беха ли те, които дойдоха да "спасят положението", след либералите да продължат "най-патриотично" войната и дадат пълна възможност на своя цар "благополучно" да напусне ограбената и разорена страна? Либералите от всички калибри ли? Та нима е нужно да се говори за тия политически янкеседжии? Или за радикали и широки социалисти, които изпълняваха своя патриотически дълг, като гласуваха в камарата всички военни кредити на Радославовото правителство? Та нима могат да омият ръцете си тесняците и кажат: невинни сме, чисти и непорочни сме като Дева Мария, след като устройваха публични събрания на кайзеровия агент Парвус и подкрепяха в Парламента с своите бели бюлетини всички мероприятия от "народнополезен характер" на Радославова, па дори и му помогнаха в касирането на известно число депутати и сдобиване с парламентарно болшинство, пак благодарение на своите бели бюлетини? Чунким, ако сега не са в парламента, тогава беха в посления като парламентаристи. А що да кажем за нине царствующите дружбаши? Те подписаха в Париж тъй наречения Нюйски договор, ратифицираха го, подложиха себе си и България под опеката на съглашенските банкери и капиталисти и днес, когато последните посягат на реални гаранции за своите зимания, дружбашите и те се сърдят и плачат.
О не, плачът на всички е лицемерен, той е обиден за българския народ, който е доведен до днешното окаяно положение от същите ония, що днес се лигавят над неговата участ...

...Днес ние с още по-голема сила викаме на македонската, на тракийската, на добруджанската емиграции: емигранти, напуснете всевъзможните изпълнителни комитети и временни комисии, които ви водят по пътя на котерийното партизанство в България, напуснете тези отвратителни патриотари, които с мемоари, петиции и скъпо плащани делегати ходят да просят милост от европейските хиени, да ви унижават и излагат пред ония, които гледат на вас като на колониални диваци.
Напуснете всички политически партии, всека една от които е допринесла твърде много за разорението на Македония, Тракия, на Добруджа, напуснете тия политически шарлатани, които гледат на вас като на избирателен добитък и се организирайте в самостоятелни, в независими дружества и организации, където сами ще се погрижете за своята собствена съдба по пътя на взаимопомоща и революционната акция."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Пловдивското македонско благотворително дружество "Гоце Делчев" е създадено от емигранти и бежанци от Македония в град Пловдив след Първата световна война.


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 1071 пъти.