"Пристигайки в Солун на . . . намерих българските училища в развалини, и човек с по-малко фанатична вера от моята би паднал в отчаяние. Всичко на всичко намерих 17 ученици бецевци, както ги наричат, и само 4 по-възрастни, които съставляваха, да речем, нещо като 1-и клас.
Но, нали в Солун требваше да играя и друга роля: — да направлявам българщината и в цела Македония? Там бе пристигнал инкогнито Фриц Мориц, пратеник на английското правителство, да види що става в тая Македония и да провери, кое беше верно от всекидневните оплаквания срещу терора на турците, които вилнееха, както никога до тогаз. Той пътуваше под маската на кореспондентин на в. „Дейли Нюсъ“, и за такъв го знаеха всички в Македония. С очите си той виде турските зверства над невинните българи... виновни само за това, че са братя на освободените вече българи. В моята мисия влизаше, да го видя и да му изложа положението, както си е, и той бе посетил и училището ни. Един ден преди тръгването му, посетихме го, аз и другаря ми Хр. Бучков, представихме му се и си позволихме да му обърнем вниманието на редици българи, които всеки ден почти минаваха пред прозорците му, вързани във вериги, с избити глави, изскубани бради и изпотрошени ръце в затворите на Канли Куле (Кървавата Кула) и от там се изпращаха на заточение в Анадола, за да не се върнат. Описахме му с жарки краски съдбата на народа ни мъченик. Фриц Мориц ни изслуша и се задоволи да ни каже, че това било, защото ние, българите в Македония, сме били русофили и сме отивали с Русия. Последва нашия отговор: „Ний сме народ, който от 5 века робува, от Русия сме видели полза и от там очакваме подобрение на нашето мизерно съществуване. Нека и Велика Англия направи нещо малко за облекчение на нашето тегло и от нас по-големи англофили нема да се намерят в света. Ето, сега е случай да ни помогне и, като приятелка на турците, да ги застави да приложат член 23 от Берлинския договор“. Явно бе, че всичко това не му се хареса. Нашата цел не беше, да му се хареса или не, а да му кажем истината."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Кузман Шапкарев (1834-1909, София) е виден български възрожденски книжовник, фолклорист, редовен член на Българското книжовно дружество, днес БАН (1900), роден в град Охрид.
За повече информация за автора тук

---