Писмо, изпратено от архиерейския наместник в Крива Паланка свещ. Григор К. Алексиев от Прилеп, училищния инспектор Стефан Йосифов от Крива Паланка и главния учител Юрдан Апостолов от Крива Паланка.

"Считаме за свой повелителен дълг да донесем до знанието Ви всичко онова за нашия град Егри-Паланка и околията му...както и да представим положението на българина в тоя край, дето още в най-тъмните и тежки за българското четмо и писмо под тежината на двойното иго, българската душа не се е обезкуражавала да отстоява своите права и защищава своята родност и вера. От документите, съхранявани в архивата на местната църковна община, както и от преданията и показанията на хора с престарела възраст, се вижда, какво от как съществува града и българите в него, българският език и четмо абсолютно никак не се отхвърляни и заменявани с тези на друга народност...
Достатъчно е да се изтъкнат имената на учителите: монах Аверкий, архидякон Филотей, Димитър Любенов и пр. поборници от последното столетие...Резултатите от всичко това са изпъкнали още в 1830 г., когато вече в съзнанието на народа е хрумнала отдавна желаната му мечта за съзиждане на църква и специална сграда за училище...създадени от ловкостта и умелата похватност на неколцина българи, именно, Давид йерея, Иван Якимов и хаджи Маджо. И действително, в 1833 г. Егри Паланка се удостоява с прилично съзидан храм и украсен със сърдечните приноси на благочестивото българско население...
Борбата между Паланечкия българин и турско-сръбския блок бе ожесточена. Тя такава бе заварена и в надвечерието на освободителната война. Колко и какви са били жертвите на българина за запазване своята народност, се вижда от ежеседмичните рапорти до Св. Скопска митрополия. Те са повече от грамадни. От 44 села в Паланечка каза, от които 18 се числят като сърбомански, населени изключително с българи, нема нито едно семейство, което да не е изгубило поне 3-4 души...
...многобройните факти на дело доказаха тенденцията и стремежа на сърбите - да ограбят, съсипят и омаломощат и така оголелото население, а още по-важното - да изнудят българите по всекакъв морален и материялен начин да се признаят за "старосрблјанци".
Но за това нека говорят следните факти:
1. Два дни след навлизането на сръбската войска в Паланка бе арестуван четникът Стоян Митов от българското село Кръкля и през нощта на 9 октомврий, изваден от затвора, бива застрелян от сръбските войници на един километър от града...
2. Арестува се паланечкия районен войвода, Яким Спасев...
3. Арестува се българският четник, Максим от с. Ранковци, защото преди освободителната война бил най-върлия враг на сърбизма и извършил убийство в турско време...
Да се изброят всички факти по отделно, би требвало много да се пише, защото са с десетки. Шовинизмът е достигнал до там, че който би посмел да говори за България, тежко му. На оплакванията срещу произволите и скандалиозните малтретирания на сръбските учители и чиновници, властта, респективно Срезкият началник отговаря с най-груби думи, като: "ће те побием, ће те апсим, ће те казним, вие сте лопужи", плюс псувните, които съставляват характерно отличие у сърбина...
...Не наредко се чуват и думите: "Турците даже не постъпваха така, както сегашните сръбски управници...Затворът, помещаващ се в една от училищните стаи, е препълнен със селяни из българските села. Безцеремонното глобяване е станало повече от скандилозно, аслъ и самите сърби се изразили буквално така: "Сега е време наша Сърбия да се обогати"...
И ако, господине министре, продължава същото положение, в което се намираме сега - положение, създадено от шовинизъма и експлоататорството на сърбите - нам не остава друго нищо, освен да се покорим на злата съдба на вечно нещастие и неволи...
25 януарий 1913 г."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Стефан Йосифов е български екзархийски учител, училищен инспектор за Паланечко, преследван от сръбските власти. Дипломира се от Солунската българска мъжка гимназия през 1897 година.

---