Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Дейността на македонските младежки организации", публикувано във в-к "Македония. Всекидневник за политика, културен живот и информация", год. I, бр. 20, София, 3 ноември 1926 година
Иван Каранджулов от Прилеп, Вардарска Македония - "Дейността на македонските младежки организации", публикувано във в-к "Македония. Всекидневник за политика, културен живот и информация", год. I, бр. 20, София, 3 ноември 1926 година


Увеличи
Описание

"Това лето през месец август, във Варна, в църквата Св. Богородица се отслужи парастас по требата на вдовицата на Тодор Александров, по случай две годишнината от смъртта му. Младеж от Македонската младежка организация държа реч. Той говори с чувство, но сдържано. Описа животът на великия покойник, неговата неизчерпаема любов към родината, неговата заветна преданност към племето, неговата неуморна дейност, неговия талантлив организаторски дух, неговия твърд характер, умекотен от благата му душа – всички тия и други качества младежът ги описа в подробен анализ, с чудесно красноречие в приятен тон, с приятни уместни жестове. Като контраст на тая изящна реч може да послужи речта, която покойния Петър Димитров, бивш главен секретар на Министерството на външните работи, е имал нещастието да слуша в катедралата в Белград, когато беше той там дипломатически агент на България, преди провъзгласяването на независимостта ѝ. При свършване на службата, разправяше г. Димитров, качи се на амвона едно духовно лице да държи, разбира се, проповед. Първите му думи обаче беха „Бугари су варвари, бугари су татари“. Погледнах го, виждам, че той сочи юмруците си към мене и гневно повтаря: „Бугари су татари, бугари су варвари“. Черквата беше пълна с народ. Ония, които не ме познаваха кой съм, сега вече гледаха, че духовният проповедник мене мундзосва, разбраха, че аз съм бугарин – татарин, бугарин – варварин. Никой не ми дойде на помощ. Аз бех дотолкова смутен, щото нищо друго не разбрах що говори, освен дето чувах като рефрен все същите думи да повтаря. След черква – отидох да се оплача у митрополита, когото лично познавах. Той ми обясни, че некой сърбин в Скопско, в Македония, изчезнал от селото, в което щел да отваря сръбско училище, та немало съмнение, че бугарите там са го затрили..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Иван Каранджулов от град Прилеп е виден български общественик, юрист, главен прокурор на Върховният касационен съд на България, дългогодишен председател на Националния комитет на Съюза на македонските братства и ВМОК и ВМРО деец.


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 599 пъти.