Спомените на Петър Манджуков за участието му в четата на Гоце Делчев през лятото на 1899 г.

"Слънцето залезе. Потеглихме на път. Напред вървяха харамиите с водач Кръстю Зарев. След Кръстя следваше Кочо Муструка, а след него - останалите харамии. След харамиите вървеше Бозуков, а след него неговата чета. Нашата чета бе последна - Делчев вървеше най-отпред. Вървяхме един след друг като жерави или като вълци, кога наближават кошара. При почивките запазвахме същия ред, както при пътуването. Водачът се спираше, а след него се спираха и всички. Всеки сядаше или се облягаше на стръмнината там, дето е спрял... Продължихме на юг, избиколихме западно от Беклемето, прегазихме реките Мозговица и Беговица и оттам без път излязохме на в. Арабския гроб. Тръгнахме по гребена на югоизток...

...При Делчев пак започна да идва скрижовският даскал Божик Атанасов и селяни от други околни села. Делчев се осведомяваше върху имотното състояние на чорбаджиите от околните села, как са забогатели, дерат ли населението с високи лихви и пр.

След дълги разпитвания и съображения спряхме се на кир Димитро, грък чорбаджията на село Шилинос, Зиляховско. Той беше селски чорбаджия, а едновременно с това кръчмар, бакалин и лихвар, който дереше населението на с. Шилиност и околните села с много тежки лихви, без да прави сметка дали драните от него хора са гърци, българи, турци или цигани. Той караше наред без човещина и морал, стига да падне парата. Спряхме се на него не защото беше най-жестокият кожодер - като него жестоки лихвари имаше и между българските селски чорбаджии, - а по други съображения.
Той беше грък, а не македонски българин; ако би бил българин, неговото отвличане би дискредитирало пред българското население организацията. Тя, ако и да претендираше да организира целокупното македонско население без разлика на етническия му произход, в същност беше българска организация. Като диктувано от националистически интереси, ний тримата (Манджуков, Соколов и Мерджанов) бяхме против това съображение, понеже намирахме, че е недостатъчно обосновано.
Извършено, без да има някаква връзка с гръцкото население на селото, нападението ще бъде съвсем неочаквано, следователно ще има най-голям шанс за успех. По същата причина, като не знае народността на нападателите, властта няма да безпокои населението на околните български села."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Петър Манджуков е ВМОРО и ВМОК революционер и анархист. Заедно с Михаил Герджиков е сред учредителите на Федерацията на анархо-комунистите в България през 1919 година. Член е и на така наречената Женевска група.

---