

Членът на Централния комитет на ВМОРО и кмет на Скопие (1917 – 1918) Христо Попкоцев от щипско Ново село с унищожителна критика на сръбския македонизъм, който публицистът Кръсте Петков Мисирков изповядва в един период от живота си.
"До сега ние знаехме от дeдо и предедо, че сме българи и по история, и по език, и по обичаи, и по всичко. Намери се един Милоевич да открие Америка, т. е., да каже, че сме били „прави сърби“. Сега Мисирков ни казва, че не сме били ни българи, ни сърби, а — „македонци“.
Ние приемаме това име, но не като наше народно име, а като общо географско име на всички, що живият в Македония: и на турци, и на българи, и на гърци и пр. Така и френци, и немци, и италиянци, живеят в Швейцария, се наричат по името на страната, без да престават да се считат и наричат в същото време и с своето народно име. Не името българи ни е криво за бедите, които ни постигнаха! Крива е Македония, че е много хубава и богата, та всички искат да я имат. Докривело му на Манго името и се прекръстил на Благо, но пак си останал Манго циганин — лъжец. Простаците разсъждават така: ,Не ни дадоха и не ни дават автономия, защото сме българи. Нека оставим това омразно и проклето име, и автономията е в кърпа вързана!“ Това чакат сърбите и гърците — да намразим народността си и да се откажем един път от името българи. След тая първа стъпка, втората стъпка е по-лесна и гледаш утре „македонците“ на Мисирков станали сърби и гърци. Цвийч до вчера пишеше, че не сме били ни българи, ни сърби, а тесто, безформенна кал, от която можем да направим, каквито щем фигури; но никой, нито чужденците, нито нашите прости братя в Македония му поверваха."
"Малкият ум на мисирката не може да разбере, че това население е страдало 500 год. и е готово да страда още 500 год. не за автономия и свобода, а за нещо по-скъпо и по-мило. Знае ли тая заблудена мисирка, що е това? Ако не знае, нека иде в Македония и да пита тия глупави според него мъченици. Там и децата знаят и ще му кажат: „Ние искаме автономия, за да можем да живеем като българи, да се учим на майчиния си език и да се молим на Бога по български! Българи сме се родили българи искаме да останем, българи искаме и да умрем в земята, що ни е родила! Автономия искаме за да запазим народността си, верата си, училищата, черквите, учителите и поповете си. Без това не ни требва и автономия!“
Разбира ли Мисирков, че автономията е средство, а не цел? Разбира ли, че тя се иска, за да се запазят културните ценности: народността, името и езика, които са по-скъпи от живота, от имота и честта?"
"В името на „Илинден“ в името на оная борба, която сме водили толкова години, ние каним своите другари да държат високо знамето на илинденци, които се бориха като българи и умреха за това име. Народността и името са нашите свещени завети. За тех ще се борим, за тех ще умрем и ние!
Варна 3. XI 923 г.
Хр. Коцев, илинденец"
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Христо Попкоцев или Христо поп Коцев (1869-1933) е виден български учител и революционер, член на ЦК на ВМОРО. През 1892 г. завършва славянска филология и литература в Софийския университет. Работи като екзархийски учител в Цариград, Одрин, Скопие, Солун, Щип и други. През 1896 г., заедно с Павел Генадиев, основава Одринския революционен комитет. Член на ЦК на ВМОРО (1896-1897; 1903-1904). Доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия, като е отличен с орден с корона. Кмет на Скопие от 1917 до 1918 година. Член на Илинденската организация и на Съюза на македонските емигрантски организации.
За повече информация за Христо Попкоцев тук