"През време, докато живееше под турско иго, Македония се стремеше за постигане своята автономия. Днес, обаче, тя иска своята независимост в границите от 1912 година, със Солун като столичен град. Това е прочее искането, което ние предявихме пред Европа в доклада, който нашата организация поднесе на делегатите в Лозанската конференция.
Ако Македония, се противопостави срещу режима, който ѝ се наложи, продължи Тодор Александров, – сърбите се отговорни за това. През време на Общоевропейската война нашата организация загуби пълната своя активност и изглеждаше, че е мъчно, след тридесет години кървава борба, останали почти безплодни да я възродим. Това, което изглеждаше, че надминава всекаква сила, създаде се спонтанно под натиска на предизвиканото възмущение от начина по който бидоха третирани нашите съотечественици.
Сигурно е, че ако сърбите беха предвидили един минимум от права за населението в Македония, ако те не беха затворили училищата, църквите, ако беха изпълнили лоялно задълженията на договорите засегащи малцинствата, ние не щехме да поведем една нова борба, която тоя път се надеваме, ще бъде решающа...
На края аз поговорих с Тодор Александрова за конфликта, който възникна между сърбите и софийското правителство по повод минаването в Македония на чети, идящи от България.
Това е смешно! се провикна той. Сърбите дирят претекст да създадат един инцидент, който да използуват по свое желание. Ние немаме никаква нужда от помощта на нашите сънародници в България. Ние имаме в Македония достатъчно хора за да предприемем една акция в деня в който решим да сторим това. Но за сега ние сме в очаквателно положение. Ние ще действуваме, когато настъпи нашия час, в съгласие може би с хърватите, и в тоя ден македонците не ще престъпят клетвата, която се дали при встъпването си в нашата организация, която има за свещен девиз: Свобода или смърт!
Един селянин се приближи към нас, носящ в една пъстра салфетка обеда ни.
Върху настлана папрат, той постави храната: едно малко печено прасе, кисело млеко и ябълки..."
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Тодор Александров (1881-1924) е легендарен български революционер, дългогодишен лидер и една от иконите на македонското революционно движение.
За повече информация за Тодор Александров тук