"И все пак жива е била Македония!
Народът на Македония, понесъл страдания, каквито рядко друг народ е понасял, е противопоставял на робството сили, по-могъщи от произвола и беззаконията, от хитростта и коварството. Теглото и нещастията още повече са закалили неговата твърдост. Принуден да се превива с векове над себе си - с естествения жест на човека, който носи запалена свещ и пази малкото трептящо пламъче от полъха на бурята - той е свикнал да търси и да намира сам силите на своята съпротива срещу потисника. Затова неговият живот никога не е бил безропотно страдание, а безкрайна борба...
Кога е заселен Кукуш - няма сведения. Кога се е издигнал като град - не може да се каже точно...Населението на Кукуш си запазва непокътната своята самобитност. Старият Кузман Шапкарев, който е бил учител в Кукуш пише, че към 1870 г. градът е имал "от 1000-1200 домове, вси почти българо-христянски, с 50-60 само турски". И в града, и в селата ревностно се пазят старите народни обичаи, песни, приказки и предания, в които народностният дух е като кълн безсмъртен. "У българите, особито кукушки - разказва Шапкарев - ся съхранили такива древни песни и гармонически гласове, какви що не съм слушал никъде другаде низ македонските градове." Това е вечният огън, който тлее като жив въглен под пепелта на робството.

Гоце умее да цени и да тачи голямото, трайното, държи на родното, не се стеснява да въстане веднага и остро против отрицателите. Веднъж преподавателят по турски в гимназията - инак добродушният и мек Етхем Ефенди, се опитва да принизи българския език - и тъй като не го знае достатъчно добре, заявява, че не може да преведе една фраза от турски на български, поради бедността на българския език. Гоце скача: "Това не е вярно. Ефенди - българският език е богат език. Щом като турският има повече думи, преведете ми на турски думите: плитко, закачи, откачи...
Като признава всичко положително и добро у другите, Гоце иска и другите да признават качествата на онова, което му е скъпо и родно. Той не приема никакви шеги и лекомислено отношение към неща, които за него и за народа са свети. Той е изпълнен с дълбоко уважение към творците на народната култура, към борците за народно добро. Когато някои хлапак се изразява високомерно и непочтително за делото на Кирил и Методий, Гоце побеснява; той смъква и захвърля феса на богохулника: "Помни, че пред ония, на които дължиш възможността да напишеш името си, трябва да стоиш със свалена шапка - дори и когато ги ругаеш". А веднъж един се одързостява да разкаже непристойна шега за Левски. За Левски! Гоце - винаги търпелив към мненията на другите - настръхва цял и се нахвърля върху нещастника: "Ще ти изтръгна гръцмуля, ако само повториш още веднъж това."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Крум Христов Костадинов (1906-1988) е български журналист, общественик и дипломат. Български посланик в Италия, Тунис и Финландия. Член е на БКП.

---