Вестник "Македония" (1919 – 1923) - "Денят на македонците; Илинденските тържества", публикувано във в. "Македония. Орган на изпълнителния комитет на македонските братства", год. III, бр. 236, София, 9 август 1922 година "На 6 август по случай 19 годишнината на големото въстание от 1903 година, прокудените и намерили временно прибежище в България чеда на Македония, – мъже, жени и деца; българи, турци, албанци, власи, – излезоха масово по булевардите да манифестират пред света чувствата, които обгарят душите им, и въжделенията, които възпламеняват сърдцата им...
Всека година македонците, където и да са те, празнуват македонския Великден – денят на Св. Илия. И всека година си спомнят за паметните дни около Илинден, когато най-после костеливия юмрук на революционизираната рая размахна за бунт и предяви исканията си за свобода, искания, които се кръстиха в кръвта на много македонски синове...
Манифестацията беше величествена по брой и по настроение. Емиграцията рано още сутринта се стичаше към театър "Ренесанс"... Скоро театъра се напълни с македонци - българи, албанци, турци, власи. Вълната не преставаше да приижда и широкия площад пред театъра се зале с море от емигранти...
Над сцената на албански, български, влашки и турски на една лента бе изписан главния македонски лозунг: "Македония за македонците" – и неговото изнасяне на четирите езика символизираше общата борба, която македонските народности водят за свободата на земята си...
Когато началото на манифестацията доближи площада при Народното Събрание, стария македонски деятел и общественик г. Ср. п. Петров почна своето вдъхновено и силно слово. Той заяви, че днес македонските прокудени синове не се излезли да търсят милост. Ние предявяваме правата на нашата страна, която изнемогва под ярема на двойно робство и предупреждаваме. Протестираме високо и с възмущение против всички, които допринесоха за робството на Македония от своите дипломатически кабинети. Обръщаме се към напредничавото обществено мнение на всички народи, и ги каним да подкрепят нашата права кауза, защото ние искаме мир и братство на Балканите...
След г. п. Петров говори нашия съотечественик турчин г. Али Кемал Ибраимов, който заяви, че всички македонци днес се групират в името на македонската свобода, която най-после требва да огрее нашата страна.
Пред паметника на Васил Левски говориха г.г. Гр. Костов и от името на тракийци П. Здребечков. Първия заяви, че пред паметника на великия апостол на свободата македонците дават клетва да се борят докрай на свободата на татковината си. Втория поздрави македонците с празника и напомни за миналото, когато македонци и тракийци заедно са се борили за свободата си...
6 август беше изключително македонски ден в София. Македонците от всички народности заявиха най-категорично, че когато въпросът се касае до свободата на общото отечество, те са будни, единни и силни. И ако некой иска да търси причината за грамадния успех на тоя македонски ден, ще го намери в героичните усилия на нашите братя отвъд да се справят с непосилните убийствени режими на тираните гърци и сърби...
През целото време на манифестацията, след всека реч, кънтеше възгласа: "Да живее свободна, независима Македония"!"
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Вестник "Македония" с подзаглавие "Орган на Изпълнителния комитет на македонските братства" е български вестник излизал в периода 1919 – 1923 година. Вестникът е официален орган на Македонските братства в България и стои на позиции на ВМРО. Печата се от българския печетар и ВМОРО революционер Петър Глушков от Велес, главен редактор е ВМОРО революционера Георги Баждаров от с. Горно Броди, Серско, Егейска Македония, помощник-редактор журналиста и деец на ВМРО Йордан Бадев от Битоля, а сред авторите на статиите са ВМОРО четника и журналист Данаил Крапчев от Прилеп, ВМОРО дееца и историк Никола Милев от с. Мокрени, Костурско, Егейска Македония, ВМОРО дееца и журналист Георги Кулишев от Дойран, ВМРО революционера и журналист Кирил Пърличев от Охрид, българския учител и ВМОРО революционер Наум Томалевски от Крушево и българския просветен деец и революционер от Прилеп Георги Трайчев .





