"Преди двадесет години, към края на м. април, името на село Загоричани, придобило внезапно зловещата слава на македонски Батак, гърмеше по всички кътове на българската земя. Македонската емиграция и свободните българи, обладани от едно стихийно чувство на болка и на гнев, се сбираха на митинги и отправяха на разни адреси позиви, проклятия и люти закани...
Една андартска чета бе нападнала Загоричани, подпалила селото и подложила жителите му на сеч...
Деянието бе извършено от чета изпратена от Гърция, в турска територия, против българско село, в едно време, когато в Македония царуваше ерата на Мюрцщегските реформи...То характеризира и андартското движение инспирирано от официална Гърция с негласното одобрение на турската власт, насочено против националния подем и освободителната борба на местните българи.
По нататъшната съдба на това село символизира изобщо съдбата на Македония, тъй чудовищно превратна.

На нашата чета се падна през Балканската война да занесе първа в Загоричане поздрава на България, воюваща по далечни бойни фронтове за свободата на Македония. Ето какво записах аз тогава в своя четнишки дневник:
"Загоричани.
Колко ужаси и кръвнина наумява това име! Картината на опустошението тук е много по-страшна. От 5-600 гиздави къщи, които броеше некога това село опожарено за пръв път през въстанието, само 200 са построени наново. Цели махали са още в развалини...
Без да разменим дума, ние чувствуваме и разбираме неутешимата и неизцерима горест, която развалините и гробниците будят у загориченци.
Андартският войвода Андреас пристигна в Загоричани да ни поздрави. Участник в клането преди седем години, той до сега избегвал да припари в Загоричани. Нашето дохождане му представя, види се, случай за да се примери с живите братя и роднини на изкланите загориченци.
Требваше да задушим чувствата си. Тръгнахме към площада, където Андреас бе наредил в полукръг своите момчета. Щом се явихме той скочи от коня си, прегърна Чакаларова и го целуна в устата. Хитрият гъркоманин извърши това толкова ловко и бързо, че Чакаларов не можа да избегне неприятната целувка. Аз се дръпнах на страна и се отървах само с едно ръкуване.
Едвам сега разбрах, че гръцко-българското помирение и балканският съюз не са в състояние да заглушат в нас спомена за загоричанското клане, нито да смирят възмущението ни от тоя безочлив гъркоманин, който бе избрал тъкмо Загоричани за да се срещне с нас, поставяйки по тоя начин Загориченци в необходимост да му оказват услуги и гостоприемство.
Споделило страшния за Македония финал на Балканската война през 1913 г., днес Загоричани е под властта на държавата, която преди двадесет години го изкла, чрез своите андарти..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Христо Иванов Силянов е български революционер, поет, историк и мемоарист, деец на ВМОРО, като документира дейността й в продължение на дълги години. Роден е в Цариград през 1880 година в семейството на Иван Силянов от Охрид. Учи в Солунската българска мъжка гимназия, Битолската българска гимназия, Софийския университет. Работи като учител в българските училища в Прилеп и Лерин. Участва в Илинденско-Преображенското въстание като заместник-войвода, като в края на въстанието охранява бягащите към България бежанци. През 1905 година е един от инициаторите за образуването на Съюза на българските журналисти в София. По време на Балканските войни е войвода на партизанска чета в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. След войните се установява в София, където развива журналистическа и публицистична дейност - сътрудничи на голям брой печатни издания, влиза в Демократическия сговор, става член-учредител на Македонския научен институт в София. Христо Силянов е дългогодишен член на ВМОРО (допълнителен член на Задграничното представителство на ВМОРО) като в множество свои книги описва дейността на организацията и вдигнатото от нея Илинденско-Преображенското въстание.
За повече информация за автора тук

---