Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Гоце Делчев (спомен)", публикувано във в. "Независима Македония", брой 11, София, 1923 година
Георги Баждаров от с. Горно Броди, Серско, Егейска Македония - "Гоце Делчев (спомен)", публикувано във в. "Независима Македония", брой 11, София, 1923 година


Увеличи
Описание

Спомените на Георги Баждаров за Гоце Делчев.

"...Едно предателство ме прогони много рано от Македония...през май 1901 г. избегах при районната чета на Дедо Илия Кърчовалията и след като престоях в нея две недели заедно със Стою Хаджиев, който бегаше поради същото предателство и който пръв ме предупреди за последното, потеглихме за България. Подир продължително нощно пътуване по "канал" от село до село минахме през Доспат планина, стигнахме в Батак и оттам в София. Посетихме Гоце Делчев. Той квартируваше в историческия хотел Батемберг...
След това от време на време виждах Делчева по улиците, винаги бързащ, облечен в един изтъркан жакет и с една черна мека шапка кривната малко настрани. Кой чужденец, що би го видел, би могъл да помисли, че този е човека, който държи нишките на революционната мрежа в Турска и е началник на нейните въоръжени сили, наскоро формираните районни чети...
...1903 година през един февруарски ден куриер от с. Кара-Кьой донесе писмо, с което четата ни се викаше там за среща с Гоце Делчев, който току що пристигнал. С два нощни прехода ние стигнахме в поменатото село. Преди нас беха вече дошли Атанас Тешовалията, Иван Даскала и Яне Сандански със своите чети. Не бех виждал Делчева в комитски каяфет, описан тъй хубаво от Яворов във биографията на Гоце. Разцелувахме се, наседахме край примитивното огнище и започнахме разговори, които по едно време избиха в теоритичен спор по една анархистична брошура. Гоце полуоблегнат слушаше и от време на време се усмихваше. След неколко дневно престояване в Кара-Кйой, гдето бехме разквартирувани в 5-6 къщи, заминахме - всички чети - в нашия район и се установихме в карстовата пещера Капе, десетина километра северно от Крушово. Тук Гоце биде обхванат от стомашните си болки, и наведен над импровизираното огнище в средата на пещерата понекога цели нощи прекарваше в бдение...Всички чети от Пиринския революционен окръг, с изключение на Разложката, чийто район бе много отдалечен, прекараха в Капе около две седмици, като изядохме неколко турски вола и изпихме неколко меха вино, подарено ни от с. Крушово, което се гордееше, че паднал дел на землището му да стане един вид главна квартира на революционните кадри в окръга...
Преди разделата Гоце нареди четите като на военен преглед и застана пред тех с преметната пушка през рамо и с ръце хванати отзад. Говори ни..."С личния си пример на юначество и безстрашие ще закрепите тази вера и ще подготвите други да ви последват. Доброволно сме се нагърбили с този кръст, никой не е принуждаван да го носи. Обрекли сме се на смърт. Който чувствува тежък кръста, боязън от смъртта и жали своя живот, неговото место не е тук: той нека заяви още сега, докато е време, и ще го пратим да си отиде.
Общо мълчание. Никой се не обажда. Значи нема малодушие...
Другите чети заминаха по районите си. Нашата и тази, която Гоце беше довел със себе, прекарахме неколко дни в Кърчовско...Една вечер доведоха двама души за "покръщаване". Гоце им говори и го видех като агитатор.
Седнал до огнището, кръстосал нозе, държащ машата в ръката си, той започна разговор с непосветените. Разпита ги за това, за онова, та да изгони от душите им всеки страх и следователно да разбират, какво ще им се приказва. Съсредочен, подигащ от време на време изкрящи очи към двамата селяни и бъркащ по некога пепелта с машата, Делчев излагаше неволите на раята с тон и чувство, секаш ги преживеваше. Подире той доказваше, че това нема да бъде така, щом всички страждущи пожелаят да премахнат робството и действуват солидарно. Един за всички, всички за един и над изстрадалата земя ще изгрее слънцето на свободата, народа нема да робува на султани и паши. Речта му вървеше плавно, естествено секаш с участието на всички присъствующи се решаваше големия въпрос за освобождението. Селяните разбираха всичко и на края дадоха клетвата, озарени от блесъка на големия идеал...Самостойната мисъл и поръченията на комитета подир това, придружени с рискове, правеха от роба човек..."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Серското село Горно Броди Георги Димков Баждаров (1881-1929, Варна) е революционер, учител и журналист, деец на ВМОРО и ВМРО, един от основателите на Македонския научен институт. Учи в Солунска българска мъжка гимназия и в Битолската българска класическа гимназия. Още като ученик е сред основавателите на ученически революционен кръжок на Българското тайно революционно братство. Участва в Илинденско-Преображенското въстание, а по-късно е сред основателите на Съюза на българските конституционни клубове и на Съюза на българските учители в Отоманската империя. Редактира редица вестници и списания, издава книги за Македония и ВМОРО.
За повече информация за автора тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 814 пъти.