ВМОРО революционерът Георги Баждаров за френския офицер и общественик Леон Ламуш и неговите разсъждения за положението в Македония.

"В 1892 год., месец април, се появи в Париж съчинението „България в миналото и настоящето. Исторически, етнографски, статистически и военен етюд“.) Автор на тази книга е г. Леон Ламуш, чието име сега е тъй известно в всички български среди в България, Македония, Тракия и Добруджа. С този свой труд г-н Л. Ламуш запозна Франция и изобщо цивилизования свет с най-младата от Балканските държави в ново време. Определяйки територията, която се обитава от българското племе, автора казва:
„Българският народ заема понастоящем частта от Балканския полуостров, означена в древността под имената Мизия, Тракия и Македония“."

"За Македония и в този свой труд г. Ламушъ пише: „До 1878 год., може да се каже, българския характер на македонците не възбуждаше съмнение у никого от тези, които беха изучвали въпроса. Пътешествениците от различен пооизход — френци, германци, австрийци, италиянци, като Лежан, Хан, Ами Буе, Каниц, чешкия историкъ Иречек и др., са съгласни по този пункт. Македонците от дълго време сами съзнават расовата си общност с жителите на България; през време на църковните борби между гърци и българи, жителите на Скопйе, Прилеп, Битоля беха най-ревностните защитници на българските интереси. По този начин, българската народност на македонците беше считана тогаз като общопризната истина. В проекта за реорганизация на Европейска Турция, изработен в 1876 год. от посланишката конференция въ Цариград, Македония образува един виляет с главен град София. Сан-Стефанския договор я вкара почти цела в границите на Българското княжество, на тази велика България, която бе разпокъсана по-сетне на три части от Берлинския конгрес.
Понастоящем, значателното развитие, което с направили българските училища в тази област, въпреки дейната и мощна гръцка пропаганда и малко насърдчителното държане, когато то не е враждебно, на отоманските власти, е доказателство, че тези училища отговарят добре на нуждите и на истинските желания на населенията.
Впрочем и турските власти също признават, че жителите в Солунския и Битолския виляети и в Скопския санджак са в мнозинството си българи. Аз можах да питам по този въпрос чиновниците в множество македонски градове и техните отговори беха еднакви“ (стр. 21 — 22.)."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Серското село Горно Броди Георги Димков Баждаров (1881-1929, Варна) е революционер, учител и журналист, деец на ВМОРО и ВМРО, един от основателите на Македонския научен институт. Учи в Солунска българска мъжка гимназия и в Битолската българска класическа гимназия. Още като ученик е сред основавателите на ученически революционен кръжок на Българското тайно революционно братство. Участва в Илинденско-Преображенското въстание, а по-късно е сред основателите на Съюза на българските конституционни клубове и на Съюза на българските учители в Отоманската империя. Редактира редица вестници и списания, издава книги за Македония и ВМОРО.
За повече информация за автора тук

---