Окръжно от Н.К. на Съюза на македонските емигрантски организации, изпратено във връзка с петнадесетгодишнината от договора в Ньои и подписано от председателя на организацията Димитър Мирчев и секретаря Димитър Спространов.

"На 27 ноемврий т.г. се навършват петнадесет години от оня зловещ ден, в който нашата скъпа родина, която води героични борби за своята свобода и даде толкова доказателства, че желае да се развива и живее в мир, бе хвърлена под ново и по-страшно робство. Въпреки принципа за самоопределение на народите, принцип издигнат и осветен от самите победители, македонското население бе разпокъсано и против волята му, против високия му български дух и съзнание, бе оставено под тиранията на сърби и гърци. Разпокъсването на Македония в Ньои е едно жестоко потъпкваане на правото и справедливостта, подигравка с чувството на човечност и братство между народите...

Петнадесет години от Ньои. Нека по-високо от всеки друг път да издигнем нашия протест против неправдата, извършена над нашето отечество. Без шум и парадност, но спокойно и твърдо, дълбоко убедени в справедливостта и светостта на нашето дело, обединени около гордото знаме на Македония, нека заявим на близки и далечни, на всички честни мъже и будни съвести, на целия свет, че днес, въпреки усилията на господарите на нашата родина, въпреки гоненията и пролетата кръв, Македония е жива, тя верва, бори се и чака деня на освобождението..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в град Прилеп Димитър Мирчев Тошев (1865-1938, град Вършец, Северозападна България) е български общественик и революционер, деец на ВМОРО, член на Централния комитет на организацията, един от основателите на Българското тайно революционно братство в Солун, един от учредителите на Съюза на българските конституционни клубове (легална партия в Османската империя на дейци на ВМОРО), един от създателите на Българо-турски революционен комитет (българска и турска революционна организация в Македония, създадена в 1913 г. и подчинена на ВМОРО). Мирчев е бил също така и преподавател по български език, литература и история в Солунската българска мъжка гимназия, Солунската българска девическа гимназия, в старата българска столица Търново и е бил директор на Битолската българска класическа гимназия и на Одринската българска мъжка гимназия. Автор е на учебници по български език, литература и граматика, издавани в периода 1905 - 1939 г., както и на изследването "Българската книга в Солун", публикувано в "Сборник Солун" в 1934 г. (сборника е качен в Библиотека "Струмски" за свободно четене, може да намерите статията на страници 149 - 185).
За повече информация за автора тук

---