"...Трудно е да се очерта единъ общобългарски типъ: народътъ нѣма още обособена своя култура, а и тази, която се заражда, тепърва трѣбва да обхване всички български земи.
Индивидуалнитѣ качества на българина бихме могли да доловимъ въ характернитѣ чѣрти на традионно обособенитѣ български групи: мизийци, тракийци, шопи, македонци и рупци.
Въ географическото срѣдище на българскитѣ земи - около Рила планина - се обособява в една срѣдищна българска група...

...Македонецътъ въ общи черти е планинецъ и като такъвъ принуденъ е да странсвува за прѣхрана, та е спекулативенъ, а въ пазарния шумъ и немалко "шмекеръ". Но той, като южанинъ, а още и съ твърдѣ кръстосана кръвь, проявява изненади и странности, та не може да се счете за сигуренъ спекулантъ. Македонецътъ не е религиозно затворенъ и оформенъ като евреина, не е лукаво флегматиченъ и подложенъ, като ерменеца, и досущъ нѣма рафинитета на гърка. Наопаки, той е неспокоенъ, по-скоро се нахвърля, отколкото да е разсѫдливо прѣдприемчивъ...
Не е ли вѣрно, че македонцитѣ сѫ най-поетичната отъ българскитѣ групи? Никѫдѣ българската пѣсенъ не открива такава игрива фантазия, романтична пластика и платонична лирика, както въ Македония. Поровете се въ сборника на братя Миладинови, който е пробудната пѣсень на националното ни възраждане! Въ никоя друга отъ българскитѣ групи срѣдниятъ човѣкъ не е тъй любвеобиленъ както въ Македония - полюбопитствувайте какъ задвардарецътъ (даже суровиятъ дебрянинъ!) милва дѣцата си и вслушайте се въ неговитѣ гальовни думи, окачествявания и обръщения.
А познатъ е македонецътъ, като службашъ: той се нанатурва, крѣщи, лавира, налага се даже съ юмруци, съ револверъ, сѫщо като на пазаря, кѫдѣто надвиква другитѣ и се мѫчи съ шмекерии да конкурира на сѫщинскитѣ спекуланти. Тази е психиката на нашия южанинъ: примитивна и ориенталска. Въ Македония малцина ще ви повѣрватъ, че нѣкѫде изъ българско има хора да затварятъ дюкянитѣ си или даже да напускатъ своитѣ имоти за служба, за власть. Дайте на македонеца и най-малката надежда, да залови своя работа, да се отдаде "на печалба", въ което му е фантастната стихия, - той веднага ще зареже службата...
Македония е гѫсто населена; селата въ цѣли околии сѫ паланки, и хората тамъ се чувствуватъ въ болшинството си, като граждани. Затова у тѣхъ твърдѣ слабо се срѣща общата славянска черта - наивностъ. Но какъв самохвалко е македонецътъ и какъ е той необюзданъ въ бой! Южанинъ: дайте му да се бие по гърдитѣ, да декламира и да се жертвува. Въ нѣколко пункта отъ Македония (Прилѣпъ, Рѣсенъ, Охридъ), хората се мислятъ за гении. И слѣпо вѣрватъ, че тѣ сѫ сольта на българизма: всички други за тѣхъ сѫ "шопи"... Вие не можете ги разубѣди, че едни отъ тѣхъ (прилѣпци и рѣсенци) сѫ пръпкави подражатели на евреи и цинцари, а други (Охридяни) - че култивиратъ гръцки похвати и маниери. Въ това си възторжено (Южанско) самомнѣне тѣ могатъ скоро да бидатъ надминати дори отъ бавнитѣ, но правдиви и разсѫдливи българи въ Битолско. А достолѣпенъ националенъ образъ и култъ иматъ щипяни и велешани. Тукъ ще срѣщнете стабилни умъ, амбиция и честь (гражданска и търговска), каквито има само по чертата Пловдивъ - Русе.Тѣзи два македонски града даватъ хора и на философска и научна мисъль повече, отколкото кой да е другъ нашъ юженъ центръ..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Антон Тодоров Страшимиров е български писател, драматург, публицист и политик. Роден е през 1872 г. във Варна, като баща му Тодор Страшимиров е преселник от разложкото село Баня в Пиринска Македония. Антон Страшимиров участва в македонското освободително движение като четник на Яне Сандански, участва и в аферата "Мис Стоун". Пише и редактира вестници на ВМОК и ВМОРО. Литературните му произведения са превеждани на полски, руски, сръбски, унгарски, чешки и др.
За повече информация за автора тук

---