Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Строежа на живота. Едно обяснение на въпросите: 1. Как се създаде погрома на България. 2. Защо не можа да бъде извоювана автономията на Македония и Одринско (Принос към историята на революционна Македония).", София, 1927 година
Никола Зографов от с. Ораовец, Велешко, Вардарска Македония - "Строежа на живота. Едно обяснение на въпросите: 1. Как се създаде погрома на България. 2. Защо не можа да бъде извоювана автономията на Македония и Одринско (Принос към историята на революционна Македония).", София, 1927 година


Увеличи
Описание

Спомените на Никола Зографов писани в края на живота му, когато той е почти ослепял. В тях той разглежда историята на България, борбите на македонските и тракийски българи за свобода, разсъждава над смисъла на живота и различни морални въпроси. Спомените са писани и на база над 600 писма, които Зографов е пазел от кореспонденцията си с Гоце Делчев , Гьорче Петров , Мише Развигоров , Борис Сарафов и др.

"Под ръководството на Гоце Делчев и др. бех дългогодишен организатор, участвувах в приготовлението на средствата, за извоювание Автономията на Македония. Сломен от тежка работа, в 1901 год. заболех с очите. В 1915 година ослепех. Изхвърлен от живота, потопен в мрак, с по-вече умствена светлина, започнах да наблюдавам живота. Резултатъ от моите наблюдения е следния:
Видех водачите на културния свет, как направиха гилотина и в последните войни и революции, погубиха живота на 40 милиона човеци. Видех езическите черкви на християнската религия, как сътрудничеха в тоя процес.
Видех България ограбена, разкъсана на изток, запад, север и юг. Видех поделена Македония, където Сърбия и Гърция направиха разпятие. Заковаха на кръста българския език и българското име. Видех стотици хиляди българи, да се скитат бездомни, голи, гладни, да слушат с умиление всекиго, който им обяснява причините за техното и народното нещастие."


"Ние, българите, които в своя живот постоянно сме спъвани и разорявани от християнската религия на гърците, от мохамеданската религия на турците, седем века сме били безправни роби на завоевателните планове на гръцката и турска държави, които не са подбирали средства, за да ни отнемат език и народност, за да ни отнемат свещеното за нас българско име. В дълго съжителство с тях, сме били принудени да строим потайна организация в своите души и всякога скрити в себе си, видимо да възприемаме онова, което противникът ни предлага. Жители на гори и балкани, в борба с цялата хищна природа, в борба с гръцката византийщина и с турската дивашка власт, у нас се е затвърдил стремежът да дирим винаги свещена личност и нравствена чистота. Да дирим истината, да почитаме свещените лица, които ни дават истинска просвета и наслада в живота. Нашите първи учители Св. Кирил и Методий, които са ни дали писменост, нашите светии, Климент и Наум Охридски, Гаврил Лесновски, Йоаким Паланечки, Иван Рилски и други, които са създали мънастири, където се е списвала българската книжнина, на което дължим запазванието на нашето българско име, нашите нравствени образи на българите, борци за свобода, за български език и наука, които в последните сто години, сложиха костите си пред олтаря на свободата и науката, които изнесоха цялото българско страдание – през тежкото робувание, образуваха нравственият закон в душата на българина, който в училището на живота е получил голямата опитност да разплодява всички питомни животни, да обезпечава храна за себе си, да храни своите врагове владетели, в същото време да строи организация за наука и просвета, за освобождение на своята земя.
Делът на българина в строежа на живота е много голям. Неговата трудова организация е най-солидната нравствена основа. В неговото семейство има социална правда. Българинът най-добре разбира социалните основи в учението на Исуса Христа. От там идва поуката, която българинът често дава на своята челяд – когато става дума за религия, владици и попове. Той казва: „Слушай ги какво приказват, не прави това, което вършат!“
Българинът чувствува силата на науката, постепенно открива нравствените граници на социалните учения, на радикалните принципи и високо се провиква:
„Не с насилие, нито с молитва, а чрез съзнание с мотика се строи живота!“"


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Никола Зографов от с. Ораовец, Велешко е български просветен деец и ВМОРО революционер. Роден е през 1869 г. Работи като часовникар и се занимава със събиране на фолклорни материали от Македония, които издава в София. През 1895 г. е назначен от Гоце Делчев за пунктов началник на ВМОРО в Кюстендил. Член е и на Върховния македоно-одрински комитет, както и на Тайния македонски революционен комитет „Труд“. По идея на Гоце Делчев създава бомболеярна на ВМОРО в кюстендилското село Сабляр. През Балканската война участва в Първа опълченска дружина на Българската армия. През 1915 г. вследствие на хроническо заболяване ослепява. Умира през 1931 г. на 62 годишна възраст в София.


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 682 пъти.