Професор Иван Георгов от град Велес с рецензия на книгата редактирана от шотландския историк НJohn Buchan – "The Nations of To-day. A New History of the World. Bulgaria and Romania".

"В Македония селското население бе несъмнено българско; то броеше почти един милион жители; но покрай това население беха представени в страната и всички други народности. Така по егейското крайбрежие и до известно разстояние по-навътре в почти главни градове, както и в села пръснати по южна Македония имаше значително и пъргаво гръцко население. Сетне имаше власи, представляващи румъните, които беха главно жители на планински селища или пътуващи овчари; албанци заимаха една опасна гранична ивица на запад и север; на юг от Стара Сърбия имаше сръбски села; най-сетне идеха самите турци, които беха правителствени чиновници, земевладелци и военни, главно живеещи в градове, ала по-бедното съсловие понекога споделяше и некое село със своите християнски съседи.
Всека от балканските страни се стремеше да се разшири и гледаше на Македония като на най-сгодно поле за това, при което историческите основи на гърци, сърби и българи се взаимно обезсилваха.
Но каквото и да се казва за миналото, нема съмнение, че в 1876 година, както и през последните трийсет години славянското население в Македония се чувствуваше като българско. Добро правило е на Балканите, да се смета човек за такъв, какъвто той сам се чувствува, че е, и преди всичко че той е от такава народност, за каквато е страдал да бъде. А по физически белези, по облеклото, обичаи, нрави и език славянските селяни са българи. Като българи те възстанаха против турците в 1878, 1880 и 1903 г.; като българи гръцките чети ги нападаха в 1904 и в следните години; като българи младо-турците ги покровителствуваха и сетне ги преследваха от 1908 година насам. За тия селяни не е голема утеха да им се казва, че некои учени етнографи напоследък са решили, какво те не са нито българи, нито сърби, ами „македонски славяни“, и че ако и те сами да се наричат българи, безсъзнателно употребяват тая дума в погрешен смисъл.
За България при тия условия бе невъзможно да остане равнодушна спремо онова, що ставаше в Македония. Половината от населението в София, така се твърди, е от македонски произход, и винаги е имало македонци министри в кабинета и видни офицери във войската. Учителите в Македония в повечето случаи беха получили образованието си в България. Когато положението ставаше несносно в Македония, със стотици и понекога с хиляди бежанци минаваха българската граница и тук разказваха своите страдания и предизвикваха публични митинги и вълнения. Когато некоя гръцка чета извършваше клане край Костур, това се отекваше в изгаряне на гръцкия квартал в Пловдив. Изобщо страданията на близките и роднините оттатък беха за българите една отворена рана, която не можеше да заздравее."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият във Велес Иван Андреев Георгов (1862-1936, София) е български учен философ-идеалист, педагог, академик на Българската академия на науките, председател и член-учредител на Македонския научен институт в София, активен застъпник за правата на македонските българи.
За повече информация за автора тук

---