Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Пенсия №344; животописна бележка на Ламбро Ив. Караджов", публикувано в "Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили българска народна пенсия през 1943 г.", София, 2021 годинa
Ламбро Караджов от с. Дъмбени, Костурско, Егейска Македония - "Пенсия №344; животописна бележка на Ламбро Ив. Караджов", публикувано в "Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили българска народна пенсия през 1943 г.", София, 2021 годинa


Увеличи
Описание

Може да поръчате „Македоно-одрински свидетелства" и да подкрепите излизането на втората книга от поредицата, като ни пишете на info@strumski.com или си я купите от книжарниците "Нисим", "Български книжици" или Academica books в София!

"През 1900 г. бех посветен от селското революционно ръководство в тайната на революционната организация и от тогава започнах да изпълнявам всички възложени ми задачи като пренасяне на писма, пушки и др. През 1902 г. бех заподозрен от турските власти и за да се отърва от затвора, който ме очакваше, забегнах в Гърция и там заработих като зидар и същевременно съдействувах и улеснявах други наши хора, които заминаваха за Македония по организационни работи. През 1905 г. бех заподозрен от гърците власти и затова избегах с българския параход за България. През 1908 г., при провъзгласяването на турската конституция, заминах за родното си село, където се ожених. През 1910 г. заминах за Америка. Там работих из фабриките и се записах в Македонското братство, което работеше за освобождението на Македония. През 1912 г., когато се обяви Балканската война, нашите войводи Пандо Сидов и Трайко Тодоров обявиха, че събират доброволци за Македония и писах, и се записах, а след мене се записаха още 64 души и заминахме за Македония. Минахме през Гърция и, след като се въоръжихме, потеглихме за Македония. Стигнахме в Костурско през месец октомври, където съдействувахме за обезоръжаването на турското население. През месец ноември гръцките войски отстъпиха от Костурско и турците започнаха да настъпват с намерение да гонят гърците и да опожаряват българските села. Поради това ние събрахме милиция от съседните села и всички заедно – четници и милиция, пресекохме пътя на настъпващите турски пълчища. Големо сражение стана в с. Капешница, което трая два дни и в което ние загубихме много другари, но не дадохме на турците да опожарят селата. След като дойдоха нови гръцки сили и настъпиха към Албания, ние се разформировахме. Гърците, като се почувстваха господари на положението, след сразяването на турската съпротива се опълчиха против по-будните българи, а най-вече срещу тези, които са били революционери и под предлог, че ние крием оръжие, което ще употребим против тех, ни биеха най-жестоко. Между тези, които беха арестувани и бити, бех и аз. През 1913 г. пролетта гръцките власти ни арестуваха и пак затвориха в училището, където ни биха до смърт, за да издадем къде е скрито оръжието, обаче ние не издадохме нищо. През 1914 г., като видях, че живота ми става непоносим, напуснах селото си и забегнах в гр. Пловдив, където живея и понастоящем..."


Източник: Издателство Струмски

Автор: Ламбро Караджов е деец на ВМОРО, доброволец в Македоно-одринското опълчение, четник на войводите Пандо Сидов и Трайко Желевски.


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 1675 пъти.