"Едва се те изтеглиха в приемния салон, ето че се зададе една група от 22 души. Това беха югославяните. Нашата поява не изненада приятно некои техни водачи... След некои запознавания и с тех, влезохме заедно, като се наредихме в техната група. От съседа ми сърбин-учител в Нови-Сад узнавам, че са стигнали на 8 април, броя им, както и това, че общините са ги подпомогнали в предприетата обиколка. Той се чуди, защо ние сме толкова малко и още повече зачуден остава, като ознава, че делегатите от България немат никаква помощ нито от държавата, нито от общините. Запитва го: „Има ли всред вас учители от Македония?“. – Като стреснат новосадския учител-сърбин ми отговаря заучено – бързо: „Ние не се делим режионално; държавата на сърби, хървати и словенци е единна“... – „Не е въпросът за режионалност, а за учители от една земя, която влиза в състава на Вашата държава“... Чувствува некакво стеснение. В това време седещият пред мене г. Влада Петрович, председател на делегацията, ме нещо заприказва на доста правилен български език. Когато му изразявам очудването си от българския език в неговите уста и го питам от де го е научил, той ми отвръща:
– Та мъчно ли е ние да научим български, а вие сръбски? Това е почти един и същ език...
– Два наистина близки езика, но на два отделни народа.
– Та там е нещастието, че тези близки народи са останали отделни...
– Защо? Това „нещастие“ създадено от развитието и историята, и днес може да се превърне в щастие само при едно условие: равенство и свобода на народите.
– Та у нас всички са свободни...
– Тъкмо не е така; българите във вашата държава – в Македония нема свобода за нейните населения и особено за българите.
Влада Петрович се извръща..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Струга Иван Панайотов Хаджов (1885-1956, София) е български литературен историк и езиковед. Завършва славянска филология в Софийския университет и специализира в Германия и Австро-Унгария. Учител е в Копривщица, Пазарджик и София. Част от колектива на първия български "Правописен и правоговорен речник", съавтор е и на "Правописен и правоговорен наръчник", издаден в 1945 година след правописната реформа. Автор и на "Развой на една идея в поезията на Ботева" (1915), "Образът на хайдутина у Ботева и Раковски" (1935), "Стихотворенията на Ботева. Том 1 Поправки и преработки" (1947), "Македония под иго" (1931, под псевдонима Veritas). Пръв председател е на Дружеството на филолозите слависти в България, част е от Съюза на македонските емигрантски организации в България и Стружкото македонско братство в София. След Деветосептемврийския преврат в 1944 г. се противопоставя на започнатата от комунистите политика на македонизация в Пиринска Македония.
За повече информация за автора тук

---