

Българският офицер от Дебърско и виден македонски деец Стамат Стаматов предава спомените на ВМОРО революционера Аврам Сарев Кузманов от с. Обоки, Дебърско, Вардарска Македония. В спомените си Кузманов, който е действал в Солун разказва как организацията се е снабдявала с пушки и патрони в главния град на областта Македония.
"Годините 1900, 1901, 1902 и първата половина от 1903 г. са едни от най-дейните в подготовката на Р. О. по отношение снабдяването ѝ с оръжие и подготовката на кадрите в бойно отношение. Дейността на отделните членове на тая мощна организация, а това е целото българско население – мъжко и женско, в това отношение е изумителна."
"След като останах кръгъл сирак, майка ми умре на село, а баща ми на гурбетлък, аз, на 13 годишна възраст, пристигнах с вуйча си в Солун.
Дълги години проживях в Солун и като така съвременник съм на всички събития по възраждането на българщината и бех се опознал не само с всички наши дебрани, които в първите времена образуваха, само те, една голема българска колония, но и с по-видните ръководители, както от общината и гимназията, така и с нашето търговско агенство..."
"През 1913 год. между-съюзническата война, гърците мене задигнаха от къщи, отделиха ме от семейството (жена и 6 деца от 15 до 1 година), което оставиха на произвола на съдбата, изпратиха ме с една група от 70-80 души българи от разните места на Македония в остров Трикери и в продължение на около 6 месеца требваше да претърпя не само страдания, които мъчно се подават на перото, но и да бъда свидетел на картини спремо другарите ми, които поради физическа слабост не можаха да издържат и оставиха кости по разните пущинаци на островите, а мнозина станаха пища на морските животни. – Едно нека остане знамение в историята на тия страдания, че българинът, макар и изпаднал в такива бедствия, не загуби дух и беше горд, че носеше това чудно и страшно име за гърците."
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Стамат Стаматов е български офицер, деец на македонската емиграция в България, дългогодишен председател на Дебърското благотворително братство. Съученик е на Гоце Делчев и заедно с него постъпват да учат във Военното училище в София. Автор е на "Спомени за Гоце Делчев и Борис Дрангов", "Дебърската епископия", издава и списание "Дебърски глас" (1935 - 1943).
За повече информация за автора тук